Изследователи от Университета в Гьотеборг и техни колеги са идентифицирали панел от седем протеина в кръвта, който може да помогне за по-точно определяне на напредналата тау-патология при болестта на Алцхаймер. Резултатите показват, че добавянето на други протеини към вече използвания биомаркер p-tau217 значително подобрява способността на кръвния тест да разграничава ранните от напредналите промени, свързани с тау. Проучването е публикувано в JAMA Neurology.
При болестта на Алцхаймер в мозъка първоначално се натрупват амилоидни плаки, а впоследствие се развива патология, свързана с тау – натрупване на патологично променен тау протеин в нервните клетки. Тези процеси започват години преди появата на типичните симптоми.
Точното определяне на стадия на заболяването има значение не само за диагнозата, но и за избора на лечение и за включването на подходящи участници в клинични изпитвания.
Кръвните тестове за биомаркери на болестта на Алцхаймер се развиват бързо. Един от най-изследваните показатели е фосфорилираният тау протеин 217 (p-tau217), който може да даде информация за наличието на амилоидна патология.
Според авторите обаче способността на p-tau217 самостоятелно да определя дали тау-патологията вече е достигнала напреднал стадий остава ограничена. За по-прецизна оценка на разпространението на тау в мозъка в момента се използва и тау-ПЕТ – изследване с позитронно-емисионна томография.
Затова екипът от Университета в Гьотеборг изследва дали добавянето на други белтъчни показатели в кръвта може да подобри информацията, която се получава от p-tau217.
Изследователите анализират данни от две независими международни кохорти – шведското проучване BioFINDER и канадското TRIAD. В изследването са включени 560 души с наличие на амилоидна патология, като участниците обхващат широк спектър – от хора без когнитивни нарушения до пациенти с деменция.
В кръвните проби са измерени 125 протеина, свързани с процеси в централната нервна система. С помощта на статистически модели изследователите са идентифицирали комбинация от седем протеина, включваща p-tau217, която показва по-добра способност да идентифицира напреднала тау-патология.
Точността на модела е била по-висока от тази на p-tau217 самостоятелно. При различните анализи площта под ROC кривата – показател за диагностичната способност на теста, е достигнала 0,92–0,94 при седемпротеиновия панел в сравнение с 0,86–0,88 при p-tau217. Резултатът е потвърден и в независимата кохорта.
Според изследователите резултатите показват, че комбинирането на няколко кръвни протеина може да се превърне в мащабируем и по-достъпен начин за оценка на напредналата тау-патология.
„Идентифицирахме панел от седем протеина, включително p-tau217“, отбелязва Гулиелмо Ди Молфета – докторант по неврохимия в Университета в Гьотеборг и водещ автор на изследването.
Подобен кръвен тест би могъл да бъде особено полезен при предварителния подбор на пациенти за клинични изпитвания. Той може да помогне на изследователите по-ефективно да идентифицират хората с определен стадий на заболяването, без всички потенциални участници първоначално да преминават през тау-ПЕТ.
Авторите подчертават, че резултатите предполагат възможност многопротеиновият подход да бъде алтернатива на тау-ПЕТ в определени клинични или изследователски условия, но са необходими допълнителни изследвания и валидиране, преди подобен тест да намери широко приложение.
Коментари