Лекарствата за лечение на затлъстяване и захарен диабет тип 2 могат да имат потенциал и за запазване на паметта и други важни познавателни способности. Това показва научен обзор на изследователи от Университета в Гьотеборг, Швеция, и Университета в Копенхаген, Дания, публикуван в списание Science.
Учените анализират наличните данни за въздействието върху мозъка на медикаменти като семаглутид и тирзепатид, които се използват за лечение на затлъстяване и диабет тип 2. Тези лекарства влияят върху биологични процеси, свързани не само с обмяната на веществата, но и с функционирането на мозъка.
Експериментални изследвания с животни показват, че медикаментите от групата на GLP-1 рецепторните агонисти могат да повлияват паметта и способността за учене. Резултатите от проучванията при хора обаче са противоречиви.
Анализи на медицински досиета установяват връзка между лечението с GLP-1 медикаменти и по-нисък риск от деменция при хора със захарен диабет тип 2. Тези наблюдения обаче не доказват, че именно лекарствата са причина за по-ниския риск.
Друг важен резултат идва от клиничните изпитвания EVOKE и EVOKE+, в които семаглутидът не забавя прогресията на заболяването при пациенти с ранен стадий на болестта на Алцхаймер, въпреки отчетените промени в някои биологични показатели, свързани със заболяването.
Според авторите това не изключва възможността медикаментите да имат благоприятно въздействие върху мозъчните функции при други групи пациенти. Хората със затлъстяване или диабет тип 2 могат да изпитват затруднения с концентрацията, планирането и скоростта на обработване на информацията. Тези нарушения често са свързани с метаболитното и сърдечносъдовото здраве и е възможно да се повлияят от лечението на основните метаболитни нарушения.
Изследователите искат да установят дали потенциалните ефекти върху мозъка се дължат на подобрената обмяна на веществата, на прякото въздействие на лекарствата върху мозъчните структури или на съчетание от двата механизма.
Те подчертават необходимостта от нови клинични изпитвания, които да проследяват паметта и останалите познавателни способности още от началото на лечението. Особено внимание трябва да се отдели на възрастните и физически уязвимите пациенти, при които бързото отслабване и загубата на мускулна маса могат да влошат физическото състояние.
Според авторите по-задълбоченото разбиране на връзката между метаболизма и мозъчната функция може да открие възможности за разработване на бъдещи терапии, насочени специално към запазване на познавателните способности.
Коментари