Проф. д-р Димитър Чаръкчиев, д.м. е началник на отделението по медицинска информатика в УСБАЛ по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ – София от създаването му през 2000 година. Професор е в Медицинския университет – София. Има докторат в областта на медицинската информатика и признати специалности по вътрешни болести, медицинска информатика и здравен мениджмънт, социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията. Специализирал е във Великобритания, Белгия, Германия, Франция, Чехословакия и др. Участвал е в екипи по научни проекти във Франция, Канада и САЩ. Работил е като поканен учен (2001 – 2004 г.) във факултета Брусе на университета Париж 6, Европейска университетска болница „Жорж Помпиду“. Член е на екипа, спечелил първа награда на ЕС по електронно здравеопазване – e-Health price 2003 of the European Commission. Член е на Българския институт за стандартизация, български представител в Европейския комитет за стандартизация – технически комитет по медицинска информатика – CEN TC 251. Бил е български представител в Европейската федерация по медицинска информатика (EFMI) по време на членството на България в нея. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията за промоция на електронния здравен запис, член е на Европейския институт за здравни записи EUROREC. Бил е консултант на министъра на здравеопазването в областта на електронното здравеопазване от януари 2015 г. до януари 2017 г. В момента е координатор и председател на Изпълнителния съвет на Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България“ (е-здраве).
Крайният срок за въвеждане на електронното здравно осигуряване у нас е декември 2020 година. Ще бъде ли спазен той, или отново ще има отлагане?
Някои елементи от електронното здравеопазване могат да бъдат въведени, но цялостната система не може да заработи след няколко месеца. За това са необходими години упорит труд на професионалисти – с опит и знания в областта на електронното здравеопазване. А такива в България тепърва ще обучаваме във висшите учебни заведения. У нас все още нямаме необходимата база и кадри. Електронното здравеопазване трябва да започне по места, в съответните структури. Примерно всички болници, както е във Франция, да имат отделения по медицинска информатика. Те да предоставят достъп на всеки пациент до всички данни, които го касаят, да обменят информация с други лечебни заведения и изпращат данни към Министерство на здравеопазването, НЗОК, РЗИ и други институции. В тези звена трябва да работят компетентни кадри по медицинска информатика. И най-важното е болницата да може да поддържа специфични информационни системи, отговарящи на нейната специфика.
А у нас в колко болници има отделения по медицинска информатика?
Най-старият център по медицинска информатика беше създаден преди години в Транспортно-медицинския институт, понастоящем Национална многопрофилна транспортна болница. Но за съжаление бе закрит след заминаването на ръководителя му д-р Димитър Балтаджиев в САЩ. Навремето във ВМА имаше лаборатория по военномедицинска информатика, основана от проф. Милан Петров, но тази структура мина на подчинение към администрацията. В момента всички болници имат информационни звена, но те нямат клинична насоченост и са към администрацията. Единственото място в страната, където вече над 20 години функционира отделение по медицинска информатика, което е с клинична насоченост и се намира в състава на диагностично-консултативния блок, е нашата болница. Затова имаме и съответните успехи.
Какви са те?
От 1987 г. в болницата функционира и се развива първата болнична информационна система, дело на младежки колектив и базирана на бързодействаща мрежа от микрокомпютри. С времето към нея, със силите на отделението по медицинска информатика в интеграция с учени от БАН, в рамките на европейски научни проекти бяха създадени модули, извличащи данни от неструктуриран медицински текст, съветващи модули за намаляване на риска от нежелани лекарствени реакции при назначаване на лечение. Това е първата система у нас, при която са приложени европейски здравно-информационни стандарти. Създадохме регистър на редки ендокринни болести. С Университетския център в Лиеж (Белгия), в който 14 европейски болници изпращат информация, обменихме на базата на най-новите европейски стандарти данни за болните с акромегалия. Създадохме и регистър на болните със захарен диабет в България (знаем техния брой, разпределението им им по области и общини, с какви медикаменти се лекуват, ефекта от лечението и т.н.). Регистърът е публично достъпен на сайта на болницата ни.
Когато на всеки пациент се направи електронно здравно досие, кой ще има достъп до информацията в него?
Когато се касае за незаразни заболявания, които не крият риск за обществото, достъп ще имат само самият пациент и лекуващите го лекари и други специалисти. Например, ако пациентът е изпратен от общопрактикуващия лекар при специалист, а оттам – в болница. След като той бъде изписан, данните могат да се анонимизират за целите на общественото здраве. Но, когато става въпрос за заболявания, които носят риск за общественото здраве (например заразни заболявания или актуалния в момента COVID – 19), освен лекуващите и наблюдаващия личен лекар, информация ще получава и РЗИ.
Електронното здравно досие е много далече да бъде реализирано като услуга за гражданите. А това, за което се казва, че е електронен здравен запис – на сайта на НЗОК, като структура и като функция не отговаря на изискванията за електронен здравен запис. Това е сбор от исковете за плащания, които са предявени към НЗОК. Защото НЗОК е финансова институция и информационната й система отговаря на съответните нормативни документи за отчетност на извършваните плащания. Електронен здравен запис, отговарящ на изискванията на международните и европейски здравно-информационни стандарти, скоро няма да има в България, защото самите информационни системи в лечебните заведения не отговарят на тези стандарти.
Но някои пациенти избират да се консултират с лекари, които работят на свободен прием, а те не изпращат никъде информация за здравословното състояние на човека.
Тази информация в момента никъде не се подава и не се събира, а и никой не е задължен да я подава. Затова електронният здравен запис не се изгражда с директиви и не се изгражда от записи в осигурителни и застрахователни организации. Той се създава от лекарското съсловие за пациентите, поддържа се с помощта на специалисти по медицинска информатика, но това става на доброволен принцип – с помощта на организации като Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз, които на този етап, не са включени в дейностите по осъществяването на електронния здравен запис. За съжаление, когато се говори за електронно здравеопазване, много малко се вземат под внимание вижданията на колегите от съответните професионални съюзи, както и на организациите на пациентите.
С какво ще е по-различно нашето електронно здравеопазване в сравнение с това в другите европейски държави?
В момента пациентът не стои в центъра на информационните системи в здравеопазването. Всички данни се събират от НЗОК. А електронни здравни досиета и национални здравни системи не се базират върху записи, събирани от осигурителни или застрахователни институции, защото – с цел получаване на по-добро заплащане, там информацията е изкривена. Трябва да се създадат системи, които наистина да са центрирани върху подпомагане лечението и проблематиката на пациентите. Трябва да има здравна политика, базирана на доказателствата. В момента данните, събирани в здравната система, са изкривени и непълни и това е предпоставка да се случват управленски грешки и пропуски. А с наличието на добра информационна система ще се подобри профилактиката, лечението и рехабилитацията на пациентите, както и управлението на националната здравна система.
Трябва ли пациентът да има електронен подпис заради електронното здравно досие?
Не е нужно. Надявам се, че в националните лични карти, които ще бъдат снабдени с чип, в него да има специализиран сертификат за достъп до лична медицинска информация, както е в Естония.
Вие участвате и в създаването на прототип за компютърно подпомагане на изготвянето на медицинска документация (диктофон за български език). Разкажете повече за този проект!
В рамките на Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България“ се разработва прототип на система за разпознаване на реч, ориентирана към изготвянето на медицинска документация на български език. Поради голямото многообразие на медицинска терминология и формите на изразяване, първоначално се създава прототипен модул, обхващащ езика и терминологията в конкретната медицинска специалност, като например патоанатомия, рентгенология, ендокринология, интензивно лечение, анестезиология. В последващи етапи се предвижда разширяването на системата с модули (и термини) за други специалности. Така даваме възможност на лекаря, диктувайки пред компютъра, информацията директно да влезе в електронния запис на пациента. И всичко това (например при измерване на артериално налягане, пулс, килограми, ръст и т.н.) системата може да го извлече като стандартен медицински текст и да го структурира в запис в база данни. В рамките на Националната научна програма се създават прототипи на медицинския диктофон, модели на конкретни клинични области – с включена семантика и системи за обработка, комуникация и архивиране на изображения. И, когато интегрираме всички тези разработки, можем да говорим за осъществяване на пълноценно здравно досие. А дали тези постижения ще бъдат въведени в практиката, е вече работа на Министерство на здравеопазването.
Екатерина Димитрова
Коментари