Д-р Явор Асьов: ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА ЧЕСТО ПРОВОКИРАТ СЪРДЕЧНОСЪДОВИ ПРОБЛЕМИ

Снимка: УМБАЛ "Александровска"

Д-р Явор Асьов е потомствен лекар. В момента е главен асистент към катедра „Вътрешни болести“ и клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“ – София. Член е на Българското дружество по ендокринология, Европейската асоциация за изучаване на диабета и Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването. Има специализации в Испания, Дания, Португалия, Италия, Ирландия и Полша. През 2017 г. е отличен от Българското дружество по ендокринология с приза „Най-добър млад научен работник в областта на диабета“, а през 2019 г. – от Българския лекарски съюз с приза „Ти си нашето бъдеще“. Преподава в МУ – София.

Кои са най-честите заболявания на щитовидната жлеза?

Това са щитовидните възли или така наречените новообразувания на щитовидната жлеза. По-съвременни данни показват, че те засягат над 50% от общата популация. Неколкократно по-чести са при жените. На второ място са йод-дефицитните заболявания, които обхващат до 30% от глобалната световна популация. След това са автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.

Кои възрасти са най-уязвими към заболявания на щитовидната жлеза?

Зависи от заболяването. Автоимунните заболявания се проявяват по-рано – между 30 и 40-годишна възраст. Докато честотата при възлестите новообразувания нараства с напредване на възрастта.

Кои са отключващите фактори?

За новообразувания на щитовидната жлеза това са фактори на средата – йонизираща радиация, някои химични вещества (ендокринни дизруптори), вещества, които се съдържат в храните, във въздуха, във водата, която пием. Тук трябва да отбележим и генетичната предиспозиция. Йодният дефицит също повишава честотата им.

Когато вече има проблем с щитовидната жлеза, какви са симптомите?

Зависи от конкретното заболяване. Симптомите, свързани с новообразувания, са неспецифични – промяна в гласа, трудност при преглъщане, трудност при дишане, забелязване на подутина в шийната област, усещане, че нещо се движи при преглъщане, стягане. Докато при промяна във функцията на щитовидната жлеза, оплакванията са специфични спрямо това дали функцията е повишена, или е намалена. В случай, че е повишена – пациентите най-често се оплакват от сърцебиене, изпотяване, загуба на телесно тегло, нервност, изпъкване на очите. При понижена функция най-често се наблюдават обратните като характеристика симптоми – усещане за задържане на течности, подуване, наддаване на тегло, сънливост, тенденция към запек и др.

Какви изследвания се правят, за да се постави диагноза?

Диагностичният процес е комплексен и често многоетапен. Той включва обстоен клиничен преглед в кабинета на общопрактикуващия лекар и на специалиста – ендокринолог. Следват специфични биохимични и имунологични изследвания и, разбира се, образни такива -ехографско изследване или компютърен томограф, и, ако е необходимо – радиоизотопни изследвания.

Ако заболяването не се диагностицира навреме, какви последствия може да има за здравето на човека?

Последиците са в различни направления. Ако се касае за новообразувание със злокачествен характер, естествено, има риск за живота на болния. Ако говорим за състояние, отнасящо се до промяна на функцията на щитовидната жлеза, най-сериозен е рискът от проблем със сърдечносъдовата система. Както дефицити, така и излишък на щитовидни хормони могат да доведат до повишен холестерол, а при хората с повишена функция на щитовидната жлеза – в дългосрочен план може да се увеличи честотата от ритъмни заболявания и съответно да се повиши рискът от тромбоза.

Кои възли водят до рак на щитовидната жлеза?

Не мога категорично да отговоря кои възли. За щастие, сравнително малка част (под 10%) от новообразуванията на щитовидната жлеза са злокачествени. В комплекса мерки и процедури, които провеждаме като ендокринолози, ние имаме утвърдени препоръки, които следваме, за да установим дали потенциално едно новообразувание е със злокачествен характер. Първото и най-важното изследване е ехографското. На базата на него можем да стратифицираме пациентите според риска им и да вземем решение за това какъв трябва да бъде подходът при тях. При избрана група от пациентите с новообразувания се налага втора стъпка изследване – биопсично. И ако от него имаме съмнение за злокачественост, насочваме пациента за оперативно лечение.

До какво може да доведе влошеното състояние на щитовидната жлеза?

На първо място, за което вече стана дума – до сърдечни проблеми. Щитовидните заболявания прогресират във времето. Част от тях са самоограничаващи се заболявания, но други – не могат да се излекуват сами. И съответно в дългосрочен план могат да доведат до още проблеми, например трудности със забременяване, риск при една евентуална бременност, проблеми с костите (особено ако се касае за дългосрочна свръхфункция на щитовидната жлеза, е възможно да се развие остеопороза).

Нелекувани заболявания на щитовидната жлеза могат ли да създадат проблеми по време на бременност?

Възможно е. Ключовият период първо е преди бременността, тъй като в контекста на дефицит на щитовидни хормони се намалява репродуктивната способност, както при мъже, така и при жени. И затова е възможно да има трудност при забременяване. При вече реализирана бременност, най-важен е периодът на първия триместър, защото плодът все още няма собствена щитовидна жлеза и, за да се развие, разчита на щитовидните хормони на майката. А тези хормони играят ключова роля за развитието на нервната система. И, ако са налице дефицити на щитовидни хормони, е възможно да има сериозни проблеми с развитието на плода, включително и след раждането, които могат да варират от малформации, повишен риск от аборти и да стигнат до намален умствен капацитет.

А проблем с щитовидната жлеза може ли да повлияе на менструацията?

Да. И в двете насоки. Както дефицитът на щитовидни хормони би могъл да доведе до повече кървене от обичайното, така и излишъкът на щитовидни хормони пък намалява обилността на менструалния цикъл.

Какви са последните научни постижения в лечението на заболяванията на щитовидната жлеза и прилагат ли се те у нас?

Да. Научните постижения са в няколко направления. На първо място са диагностични. Развиха се изключително много ехографските апарати, с които работим. Появиха се нови хибридни методи за допълнителна оценка, които включват както образни, така и радиоизотопни изследвания. В клиниката по ендокринология на „Александровска“ болница например от няколко години работим с така наречената еластосонография на щитовидна жлеза – метод, който дава допълнителна информация за определяне риска от злокачественост на щитовидните възли. По отношение лечението на възлите, освен оперативно, при необходимост се прилага лазерна аблация или високоинтензивен фокусиран ултразвук, които също са достъпни в страната ни.

Много хора се доверяват на билките. По отношение на заболявания на щитовидната жлеза има ли полза от билколечение?

В моята практика често се срещам с такива пациенти. При заболявания на щитовидната жлеза, ако се вземат билки, хранителни добавки или други немедицински продукти, има по-голям риск човек да си навреди. Не са малко случаите на влошено състояние на щитовидната жлеза заради използване на добавки или екстракти със съмнителен ефект. Така че съветвам пациентите, ако много държат да прилагат билки, първо да се консултират с лекуващия ги лекар.

А лечебен глад приложим ли е?

По отношение на заболяванията на щитовидната жлеза – не, тъй като не фигурира в европейските и световни препоръки за лечение на щитовидни заболявания.

Каква хранителна диета препоръчвате за хора, които имат проблеми с щитовидната жлеза?

Сравнително малко неща знаем за това категорично кои храни повлияват щитовидните заболявания. Полезно е да се консумират морски риби и орехи, но да не се прекалява с тях. Има по-оскъдни данни за така наречените струмигенни храни, които съдържат определени ендокринни дизруптори, че пречат на правилната работа на щитовидната жлеза. Такива например са зелето, цвеклото и др. Тютюнопушенето също не е желателно.

Има ли статистика колко хора в България страдат от заболявания на щитовидната жлеза?

Разполагаме с данни на Българското дружество по ендокринология. Според тях например честотата на възлеста гуша възлиза на 24%. Променена функция на щитовидната жлеза пък се среща при 10-12% от общата популация.

Ковид-инфекцията може ли да отключи проблем с щитовидната жлеза?

Още в началото на пандемията се появиха публикации от италиански екипи, че ковид-инфекцията се свързва с възпаление на щитовидната жлеза. Увредата би могла да бъде в различни направления – както отключване на нови заболявания, например подостър тиреоидит, така и влошаване на вече налични такива.

Във връзка с пандемията на COVID – 19 какво ще посъветвате хората с ендокринни заболявания?

По отношение на ваксинирането на болни, страдащи от ендокринни заболявания, има становищe на Експертния съвет по ендокринология. Що се отнася до пациенти с щитовидни заболявания, препоръката е да бъдат ваксинирани при траен еутиреоидизъм – тоест при нормални щитовидни хормони. Следователно, трябва да се избягва ваксиниране при така наречените декомпенсирани щитовидни заболявания. Хората с диабет и затлъстяване преимуществено трябва да бъдат ваксинирани, защото са независими рискови фактори за смърт, за хоспитализация или необходимост от интензивни грижи.

Каква профилактика препоръчвате на хората, които имат проблеми с щитовидната жлеза?

Да спрат да пушат, да спортуват редовно, да се хранят с качествени храни, да поддържат нормално телесно тегло. Да употребяват нормална йодирана сол и да избягват така наречената хималайска сол, защото тя е по-бедна на йод. Когато хората вече имат известно щитовидно заболяване, трябва да извършват редовни прегледи при специалист, поне веднъж годишно.

Екатерина Димитрова

Напиши първи коментар

Коментари

Your email address will not be published.


*