Д-р Явор Пукалски е потомствен лекар. Работи като ортопед-травматолог в отделението по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Специализирал е във Великобритания, Турция и Швейцария. Има доста публикации в наши и чуждестранни медицински издания, както и участия в международни симпозиуми и конгреси.
Какво представлява бурситът?
Преди да отговоря на въпроса, трябва да кажа какво представляват бурсите. Това са торбички в човешкото тяло, пълни с течност и постлани от вътрешната си страна с мембрана, подобна на тази от вътрешната страна на ставите. Обикновено бурсите се намират около големи стави и могат да комуникират или да не комуникират с тях. Функцията им е да омекотят натоварването и да редуцират триенето от надлежащите тъкани (кожата, мускул или сухожилие), като по този начин да намалят дразненето и механичния стрес по време на движение. А бурситът, както може да се предположи от името, е възпаление – бактериално или чисто механично, на бурсата.
Какви са причините за развитие на бурсит?
Различни. Но най-често бурсит се получава вследствие на остра или хронична травма, гнойна инфекция, както и при някои специфични състояния като подагра, сифилис, туберкулоза или ревматоиден артрит.
Какви са рисковите фактори?
Когато говорим за травматичен бурсит, с какъвто се сблъсквам най-често в моята практика като ортопед-травматолог, рисковите фактори са повтарящи се, еднотипни движения или остър травматичен момент на нивото на бурсата. Това води до нейното дразнене и до напълването ѝ с повече от обикновеното количество течност. Събраната течност може да е бистра или със съдържание на кръв.
Кои части на тялото най-често са засегнати от бурсит?
В тялото има около 140 бурси. Най-често наблюдаваме бурсити около коляното, лакътната става, рамото, тазобедрената става и петата.
Къде е най-опасно да се появи бурсит?
Не мога да посоча къде е най-опасно. Ако бурситът е инфекциозен, всяка една инфекция в тялото крие безброй рискове и може да прерасне в нещо още по-сериозно, включително и в сепсис в даден момент. Но в повечето случаи това са състояния, които по-скоро носят съществен дискомфорт на пациента и ограничават възможността той да бъде активен.
Колко вида бурсит има?
Най-честият, както вече споменах, е травматичният. Възпалителният бурсит се появява на фона на някаква пиогенна (гнойна) инфекция, тоест има определен микроорганизъм, който предизвиква възпалителна реакция и дразнене. Третият тип бурсит е вследствие на нискостепенни възпалителни състояния – като подагра, сифилис, туберкулоза или ревматоиден артрит.
Какви са симптомите на бурсита?
Първият и най-явен симптом при пациентите е подуването, което често се съпровожда с болка, в зоната често има чувствителност при допир и натиск. А когато е налице някакъв тип инфекция, насложена отгоре, се появява зачервяване, затопляне на зоната, а в по-тежките случаи – дори и секреция.
Какви изследвания се правят, за да се установи диагнозата?
При травматичния бурсит диагнозата се поставя най-вече клинично. А за гноеродния бурсит (вследствие на някакъв тип бактериален причинител) се извършва микробиологично изследване, за да се определи точно вида на причинителя, както и неговата чувствителност към различни медикаменти. В диагностиката своето място имат рентгенографията и ултразвуковото изследване.
А кога се налага магнитен резонанс?
Ядрено-магнитният резонанс е високо ефективно изследване, с голяма разделителна способност и на практика с нулево облъчване за пациента. До него се прибягва, когато не сме сигурни в диагнозата. Например ако става дума за някоя от бурсите около тазобедрената става, които са разположени в дълбочина, и за пациента е трудно да опише и локализира болката. В такива случаи ядрено-магнитният резонанс ни дава възможност да видим къде точно е раздразнението и отокът. Ако установим, че промените са около бурсата – уверено можем да съобщим на пациента каква е причината за изпитвания дискомфорт.
За съжаление у нас ядрено-магнитният резонанс е скъпо струващо изследване и, за да бъде то безплатно за пациента, се иска специално одобрение от НЗОК. Процедурата е административно тежка и броят хора, които могат да се възползват от нея във всяка ортопедична практика, има лимит.
Как се лекува бурсит?
Лечението на бурсита зависи от типа му. Когато имаме бурсит, вследствие на някакъв остър травматичен момент, то включва комплекс от нестероидни противовъзпалителни (аспирин, нурофен и други подобни), които се вземат през устата. На мястото на отока се поставя студен компрес – лед в пликче, увито в хавлиена кърпа, така че студът да стига „сух“ до проблемното място. Препоръчително е и повдигане на крайника. При по-тежките случаи може да се стигне и до имобилизация (поставяне в неподвижност) на засегнатия крайник за кратък период от време. Прилага се и физиотерапия.
При пиогенен бурсит, когато има гноеродна инфекция в зоната, лечението е свързано първо с елиминиране на инфекцията. Може да се наложи както перорален прием на антибиотик, така локално поставяне на такъв в самата бурса.
А при бурсита, вследствие на нискостепенни възпалителни състояния, терапията започва с лечение на основното състояние – подагра, ревматоиден артрит и т. н. Първо то трябва да бъде овладяно.
По-тежките форми на бурсит, независимо какъв е той, обикновено включват хирургично лечение, с аспирация и дренаж на бурсата, с или без апликация на препарат в нея. А при най-тежките случаи може да се стигне до ексцизия (изрязване) на цялата бурса.
Изрязването на бурсата сериозен проблем ли е за пациента?
В повечето случаи не. Както казах, бурсите по своята същност представляват омекотяващи възглавнички, които нямат ключова роля при функционирането на крайника или ставата. Когато пациентът е бил седмици или месеци наред с такъв тип дискомфорт, отстраняването на бурсата премахва и оплакванията.
До какви усложнения може да доведе един бурсит, ако човек неглижира проблема?
Най-често до хронична болка и отслабване на мускулатурата. Тогава вече шансът да бъде повлиян консервативно намалява значително. Може да доведе до отлагане на сраствания, ограничения на обема на ставата. А ако говорим за бурсит, вследствие на някакъв вид инфекция, има опасност възпалението да се разнесе от бурсата до близко лежащите меки тъкани и структури и да ги засегне.
Какви са причините за рецидиви?
В случаите на травматичен бурсит – нова травма. Когато става дума за бурсит вследствие на друго хронично състояние като подагра, ревматоиден артрит и т. н. – обостряне на основното заболяване.
Каква е разликата между бурсит и артрит?
Бурситът е възпаление на бурса, а артритът – засягане на ставата и то в частност на костите и хрущяла, които я изграждат. Клиниката често е сходна или дори да се припокрива. Клиничният преглед и изследванията са това, което ни позволява да разграничим двете състояния.
При децата появява ли се бурсит?
Относително рядко заради големите компенсаторни възможности на детския организъм и липсата на хронични предразполагащи фактори (ревматоиден артрит, подагра, диабет и др.). Най-честият бурсит, с който съм се сблъсквал при пациенти под 18 години, е бурситът на лакътя и то при юноши спортисти.
Състезателите от кои спортове най-често страдат от бурсит?
Класическият спорт за бурсит, който се описва в медицинската литература, е бейзболът. Но в тази група влизат и представителите на бойните спортове, тениса, голфа, както и на баскетбола. Наскоро лекувах един таекуондист с бурсит, получен от директен удар по време на състезание. Но теоретично почти всеки спорт може да доведе до такъв тип възпаление.
А при занаятчиите кои професии предразполагат към бурсит?
Хората, които се занимават с дърводелство, са с повишен риск от развитие на бурсит, както и градинари, копачи, художници, миячи – било то поради повтарящите се, еднотипни движения или поради позата на тялото при работа.
Екатерина Димитрова
За контакт с д-р Явор Пукалски – 0886662042.
Коментари