Д-р Цветелина Василева е лекар с над 25-годишна медицинска практика. Има специалности по вътрешни болести и клинична хематология. В момента работи в клиниката по хематология в УМБАЛ „Александровска“. Редовно участва в различни медицински симпозиуми и конгреси у нас и в чужбина.
Какво представлява анемията?
Анемията е намаление на хемоглобина и/или червените кръвни клетки (еритроцитите). Те имат основно значение за човешкия организъм, защото пренасят кислорода до всички тъкани в тялото. Това означава, че при намалени стойности на хемоглобина и еритроцитите е налице и намалено кислородно насищане на кръвта (хипоксемия), а оттам – и на тъканите (хипоксия).
Какви са референтните стойности?
Различните лаборатории могат да дадат известна вариация, но обикновено при мъжете хемоглобинът трябва да е над 130 г/л, а при жените долната граница е 120 г/л. За бременните се приема долна граница 100 г/л.
Какви са причините за анемия?
Те са различни. Може да имаме причини поради намалено образуване на червени кръвни клетки в костния мозък, тоест намалена хемопоеза. Това може да бъде обусловено например от липса на желязо, каквато е и най-честата анемия – желязодефицитната. За други видове анемии е характерна липса на витамин B12, фолиев дефицит. Те отговарят за образуване на нуклеотидите в ДНК веригите и съответно имат отношение към клетъчното делене. Причина за анемия може да е и повишена деструкция на клетките, каквато е хемолизата. Това е спешно състояние. Хемолитичните анемии са вродени и придобити. Придобитите хемолитични анемии се дължат на фактори, извън червените кръвни клетки, например могат да бъдат предизвикани от медикаменти, инфекции, неоплазии, отрови, ухапвания от насекоми, змии… Метастази от злокачествени заболявания също са сред причините за развитие на анемия. Но най-често в практиката анемия се развива в резултат на кръвозагуба – било то остра или хронична.
Има ли наследствени анемии?
Да. Има и анемии, които се унаследяват. Най-честите вродени анемии са таласемиите. При тях е налице нарушение в съотношението на хемоглобиновите типове. У нас всеки четвърти българин има такова нарушение, изразено в различна степен.
При вродените анемии също има повишена деструкция и намалена преживяемост на червените кръвни клетки, тоест повечето от тях са хемолитични анемии. Причината може да бъде и нарушение в белтъците, които изграждат клетъчната мембрана. Може да има и нарушение в ензимите, които участват в биохимичните процеси или замяна на една аминокиселина с друга в глобиновите вериги. Така че, независимо на какво ниво е нарушението, то довежда до дефект в еритроцитите, който пък е предпоставка за техния по-кратък живот.
Какви са симптомите?
Симптомите също са различни. От най-леки, каквато е лесната уморяемост и намалена работоспособност, до прогресиращи, тъй като кислородът участва във всяка една клетка. Това води до общо страдание на целия организъм. Много често е засегнат мозъкът. При анемия може да има разсеяност, раздразнителност, липса на концентрация, понякога нарушение в кожните придатъци, кожата става суха, наблюдава се койлонихия (чупливи, вдлъбнати и по-тъмни нокти). При анемиите, предизвикани от витамин В12 дефицит, пък най-характерни симптоми са липсата на апетит и неврологична симптоматика (полиневритен синдром с нарушения в сетивността, както също смущения в паметта и промени в поведението ). Някои хора получават сърцебиене, защото, когато няма достатъчно количество кислород, сърцето компенсира, учестявайки своя ритъм. Затова и много пъти, отивайки при кардиолог заради учестения ритъм, човек разбира, че става въпрос за анемия. Характерно за вродените анемии с тежки нарушения пък е изоставане в развитието (както физическо, така и умствено) от най-ранна детска възраст.
Може ли анемия да протича безсимптомно?
Да. Всичко зависи от тежестта на анемията. Ако стойностите на хемоглобина са малко под референтните, е налице лекостепенна анемия, а тя протича безсимптомно. Когато става въпрос за хроничен процес, който настъпва бавно във времето, човешкият организъм се адаптира към тези незначително по-ниски стойности на хемоглобина и анемията не се усеща заради липса на симптоми.
Как се определя типа на анемията?
Анемията може да бъде класифицирана спрямо определени показатели.
Според тежестта си се разделя на лек, умерен и тежък по степен анемичен синдром.
Според причината за възникване може да се определят няколко големи групи – анемии, причинени от намален синтез, анемии, резултат от повишена деструкция на червените кръвни клетки и анемии, резултат на повишена консумация.
Спрямо еритроцитната морфология анемиите се разделят на три групи – микроцитни хипохромни (каквато е желязодефицитната анемия ), макроцитни хиперхромни (мегалобластните анемии), които имат отношение към деленето на клетките и нормохромни нормоцитни (това са анемиите, които са симптом на друго заболяване).
На какви заболявания може да бъде симптом анемията?
Например на всички възпалителни заболявания, независимо къде се намира възпалението – в бял дроб, бъбреци, черен дроб или на друго място. При такива възпаления се получава вторична анемия, защото има преразпределение на елементите, които участват в синтеза на хемоглобина и заради това не отиват да образуват хемоглобин в костния мозък, а се натрупват във възпалените тъкани. На същия принцип са и всичките неоплазии, независимо къде е туморът – дали ще бъде рак на червата, на матката, на простатата…
Какво е лечението?
То зависи от типа на анемията. Първо трябва да се определи за какъв вид анемия става въпрос. Защото при вторичните анемии, които са резултат от друго заболяване, трябва да се лекува основното заболяване. Важно е човек да не провежда самолечение, базирайки се на прочетено в интернет или на съвет на познат, защото така ще си навреди повече, отколкото да си помогне.
За да се диагностицира какъв вид е анемията, се правят различни изследвания. Изследване само на серумно желязо не е достатъчно. То винаги се интерпретира в комбинация с желязосвързващ капацитет. Уместно е да се изследват и стойностите на B12 и фолат. Обикновено при пациенти над 65 години се наблюдава дефицит на витамин B12. Такива хора развиват мегалобластна анемия. Тогава е важно да се провежда субституираща терапия.
По отношение стойностите на желязото също трябва много да се внимава. Тъй като човек може да има ниско серумно желязо и да е противопоказен за лечение с желязо. Защото, вкарвайки в организма повишено количество желязо, то може да не отиде там, където трябва (тоест в костния мозък), а да се депонира например в паренхимните органи, каквито са сърце, черен дроб, слезка – и да доведе до увреда на съответния орган. Същото се отнася и за злокачествените заболявания. Всяко допълнително даване на желязо „ храни“ тумора. Докато функционалното желязо отива в костния мозък и се включва в състава на много клетъчни ензими, които имат отношение към биохимичния вътреклетъчен процес.
Кога се налага кръвопреливане?
Кръвопреливане се извършва задължително при тежък анемичен синдром (когато хемоглобинът е под 60 г/л). Но то не е лечение, а временно решение, ако пациентът клинично се чувства зле. Кръвопреливането подобрява временно състоянието на болния, докато се установи истинската причина и се започне необходимото лечение. Трябва да отбележим, че при кръвопреливане донорската кръв се разрушава много бързо и не може да разреши проблема.
Защо по време на бременност жените страдат от анемия?
По време на бременност, както и по време на кърмене потокът от желязо върви от майката към детето. И понеже то си набавя необходимото му количество, при майката се получава железен дефицит. Затова е желателно поне още около три месеца след приключване на кърменето майката да продължава да пие желязо, за да се възстанови напълно.
Каква профилактика препоръчвате?
Страдащите от анемии трябва да имат разнообразно хранене, но не бива да преяждат. Хората с витамин В12 дефицит е желателно да консумират повече животински храни. Желязото пък се усвоява в най-голяма степен от червеното месо. Важно е и да се избягва стресът. Той сам по себе си не води до анемия, но е катализатор на много заболявания, особено злокачествени. Чистият въздух се отразява изключително добре върху пациентите с анемия, затова препоръчвам да се правят повече разходки сред природата. И, разбира се, много важни са профилактичните прегледи, които се извършват ежегодно.
Екатерина Димитрова
Коментари