Биляна Уортън е магистър по детска педагогика със специализация музика. Завършила е хипнотерапия и психотерапия в „Chrysalis Courses“. От 12 години работи като психотерапевт в Англия, където и живее. Освен в кабинета, провежда сесии и онлайн.
Напоследък все по-често се съобщава за случаи на агресия при деца. Каква е причината за това?
Причините са комплексни. Първо трябва да погледнем в семейството, защото там детето се научава на всички видове ценностни системи – да мисли, да чувства и да разбира. Но има и социален елемент – промяната на ценностната система в обществото. Ако погледнем еволюционно и проследим анатомията на агресията (ние в психотерапията обичаме да работим в дълбочина), винаги търсим къде е изворът на проблема. При агресията, ако тръгнем назад, отиваме към гнева – една от вродените емоции, които ни помагат да оцелеем. Когато имаме проява на гняв, означава, че някои от нашите човешки нужди (физиологични или психологически) не са били посрещнати. Например ако едно малко бебе плаче, родителите трябва да посрещнат неговите нужди и да разберат защо плаче – дали е гладно, дали му е студено и т.н. И ако тези нужди не се посрещнат, винаги ще има ефект в по-нататъшното развитие на това човешко същество. Под гнева е друга емоция – болката, а понякога може да бъде и страхът.
При едно дете агресията обикновено е научена. Това може да бъде от семейството, както казах, ако не са посрещнати неговите нужди. Ако там има проблеми, конфликти, насилие, те се отразяват на детската психика, което е предпоставка за поява на агресия или депресия и тревожност. В такива случаи детето винаги става невинна жертва.
Каква е разликата между дете – насилник и агресивно дете?
Разликата е само в семантиката. По-важно е да погледнем на агресията като вид комуникация – какво ни казва детето, когато проявява агресивно поведение. Обикновено тази комуникация означава, че у детето има някакво напрежение или емоция, която то не успява да разреши само. Може да е неразбиране, болка, жертва на насилие. И когато агресията започне да се проявява, възрастните в повечето случаи се опитват да я потушат с агресия, а не с разбиране и с разговор за проблема. Важно е да вземат навреме адекватни мерки, за да помогнат на детето си. Вече дори говорим за травма, която може да се появи в утробата, вследствие на определени фактори, на които е подложена майката или като цяло семейната единица. И един от тези фактори е агресията.
Колко вида агресия при децата има?
Агресия, която да е насочена към живо същество – човек или домашен любимец. Това е директна агресия – с цел да нарани, като в същото време у детето се получава леко разтоварване. Но за съжаление това е само моментален ефект, защото агресията наранява и детето.
Детето може да прояви агресия и към неодушевени предмети – да чупи играчки, да хвърля, да унищожава. Понякога става и самоагресия, когато то не успява да преработи емоциите, които са създали напрежението у него, например да си удря главата в пода или стената.
Съществува и вербална агресия, която вече много често се проявява през коментари в социалните мрежи, които целят да наранят някого. Понякога това е много жестоко за потърпевшия.
Как родителите да познаят, че детето им е жертва на агресия?
Всяка промяна в поведението на детето е сигнал. Например, когато то започне да се затваря в себе си, да се оттегля от определени дейности, ситуации или хора, да проявява индиректна агресия към обекти или изблик на негативна емоция. В такива случаи е добре родителят да запази спокойствие и да проведе разговор с детето. Има начини как то да бъде поканено да изрази това, което става с него не само чрез думи, особено ако няма все още богат речник, а и чрез рисунка, музика или вид игра. Нощното напикаване или безсънието също могат да са симптоми на това, че детето е подложено на агресия. Друг показател е пониженият успех в училище.
Кое е по-страшно дете да е жертва на агресия или да проявява такава?
И двете са страшни. Дете, което проявява агресия, се нуждае от помощ. За да се стигне до такава, означава, че преди тя да настъпи, много неща в семейството са пропуснати. Ако то има доверие на родителите си, когато възникне някакъв проблем, отива при тях да търси помощ и очаква адекватна реакция. Много е трудно това дете да ескалира от гнева, който е вродена емоция, до агресията, която вече е разрушителната емоция.
А когато едно дете е жертва на агресия, ефектът е доста жесток и продължителен, защото то няма възможност да се противопостави.
Но и в двата случая – когато детето е жертва на агресия или проявява такъв тип поведение, забелязваме, че резултатите във времето са едни и същи. Завършват с депресия, тревожност, а понякога даже и колапс, и оттегляне от реалността или живота.
Проявявайки агресия, какво иска да докаже на себе си или на близките си детето?
Пак ако погледнем на агресията като комуникация, то казва: „не разбирам“, „не зная как да се справя“, „страхувам се“, „нямам друго адекватно поведение в тази ситуация“… Агресията изглежда като една силна позиция. Тоест ако аз те нараня първи, ти ще се страхуваш от мен и няма да можеш да ме нараниш. Но това е илюзия. Не съществува такова понятие като щастлив агресор. И дете, проявявайки агресия, не е щастливо. Агресията при децата, както и опитите за самоубийство, са вик за помощ.
Да, но такова дете не знае каква може да е ответната реакция. Ако и то получи агресия отсреща, какво става?
Това е точно от системата за оцеляване. Или ще се боря, което е агресията, или ще бягам, което е страхът. Защото агресивното поведение не е сто процента. Понякога едно същество (важи и за децата) в определена ситуация проявява агресивно поведение, а в друга – може да прояви страх и да избяга. Третото е колапсът, шоковото състояние, където и дете, и възрастен нямат адекватна реакция и се преструват, както казваме „на умрял“, с надеждата да не ги убият. Това са трите елемента за оцеляване.
Може ли агресията у едно дете да отключи друг здравословен проблем?
Да, обикновено нарушения в храненето, в съня. Различни стомашно-чревни заболявания могат да са на психологично ниво. Понякога стресът отключва сърдечни заболявания, а агресията е страхотно изливане на негативна енергия, която е стресово състояние.
Какво трябва да правят родителите, когато забележат агресивно поведение у детето им?
Винаги съветвам родителите да разговарят с детето си. Трябва да се обърне внимание на поведението му, а не да се потуши с агресия, да се приеме с пренебрежение или родителят да си търси извинение. Агресията, освен ако не е във война, когато наистина трябва да се защитаваме, ако стрелят по нас, никога не е оправдана.
Кога родителите трябва да потърсят консултация с психолог?
Преди да се роди детето. На Запад уроците за бъдещи родители са доста разпространени, за да знаят те къде да намерят точната информация при определени ситуации.
Как трябва да реагират родителите, ако детето им е подложено на агресия в училище или в детската градина?
Това е много сложен въпрос, защото в училището и в детската градина са длъжни да се грижат за благополучието на всички деца, както на дете, което е жертва на агресия, така и на такова с агресивно поведение. Учебните заведения имат ограничен капацитет на действие. Провеждат се разговори с училищните психолози, децата могат да бъдат разделени, но при такова разделение, ако при детето, което проявява агресивно поведение, причината е в семейството, то ще намери друг обект за агресията си. Затова семейните конфликти трябва да се разрешават така, че да не оказват разрушително влияние върху детето. Също и то не бива да става свидетел на раздорите и конфликтите между възрастните.
Каква е ролята на учителите?
Огромна. Един добър учител, на когото детето има доверие, може да бъде тази стабилна фигура, която да даде съвет, подкрепа. Вече в много институции се провеждат образователни програми, които насочват учителя как да забележи кога едно дете има нужда от помощ.
Ако един родител поставя на първо място кариерата си, а след това детето, може ли да провокира агресия у него?
Възможно е. В такива случаи фокусът на този родител е върху нещо друго и детето остава изолирано. Ако неговите психологични нужди не се посрещнат, това може да доведе до агресивно поведение на детето, депресия, отчуждаване, ниско самочувствие или дори до липса на развитие. Защото никой не може да замени родителя. Това се наблюдава за съжаление и при осиновени деца. А пък деца, които са изгубили родител, също могат да отключат агресия от предизвиканата болка. Когато говорим за родител, същата ключова роля имат и настойникът или отговорен за детето възрастен, който изпълнява ролята на родител и носи родителски отговорности.
Каква е терапията?
Ако не говорим за изолирана травма, която е вследствие на катастрофа или друг трагичен инцидент, когато има агресия при детето, трябва да се прави терапия на цялото семейство. Винаги гледаме към семейството и динамиката между членовете първо на нуклеарното семейство (родители и деца), след това на по-разширеното семейство, защото понякога конфликтите между нуклеарното и разширеното семейство имат ефект върху детето, дори то да не е включено в тях. Напрежението между майката, бащата, бабата и дядото се отразява върху него. А един тежък развод понякога провокира чувство за вина на детето и тази травма то я носи през целия си живот, дори може да отключи сериозни психологични заболявания.
При борба с агресията в зависимост от възрастта на детето се прилагат също музикална терапия, арт терапия, терапия чрез игра. Другото важно нещо е спорът. Занимавайки се със спорт, детето се научава на дисциплина, отговорност, самоконтрол.
Екатерина Димитрова
Коментари