Д-р Явор Пукалски е потомствен лекар. Началник е на отделението по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Специализирал е във Великобритания, Турция и Швейцария. Има редица публикации в наши и чуждестранни медицински издания, както и участия в международни симпозиуми и конгреси. Носител на наградата „Лекар, на когото българите вярват“ за 2019-2023, както и на отличието на БЛС „Ти си нашето бъдеще“ за 2023.
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за поредна година организира Академия за родители „Първа помощ за малките герои“, в която и Вие сте лектор. Какви са Вашите впечатления от провеждането на тази инициатива?
Когато започнахме преди три години, родителският интерес сякаш беше по-скромен. Сега участниците във всяка академия са в пъти повече, а желаещите вече са толкова много, че последния път трябваше да пуснем три дати, за да успеем да ги запишем.
Как протича един модул с ортопед-травматолог?
Всяка академия има поне три модула за родителите, които понякога променяме според особеностите на сезона. Като цяло се стараем всеки модул да е с продължителност около 45 минути, но реално се вписваме по-скоро в около час, тъй като даваме възможност всеки да зададе въпросите, които са важни за него. Модулът по ортопедия и травматология винаги е бил част от академията и протича в две части. Първа, обхващаща фрактури и луксации и втора част, занимаваща се с различните видове рани, в това число открити фрактури, съдови увреди, ампутации и др. Всяка част има както теоретична, така и практическа компонента, в които обяснявам правилното поведение и показвам най-важните неща, които трябва да бъдат направени в различните спешни ситуации.
Коя от насоките, които давате на родителите, е най-трудно постижима за тях?
Не мисля, че трудно постижима е най-точното описание. Смисълът на академията е да даде основни теоретични и практически знания и едната от целите е да покажем именно нещата, които могат да бъдат направени от всеки – бързо и правилно, така че да осигурят максимален комфорт и минимален риск за пострадалия. Разбира се, акцентът е върху деца, но общите принципи на поведение са аналогични и при възрастни. Сблъскваме се с много интересни въпроси, както и популярни заблуди, които се стараем да разсеем.
Какви популярни заблуди?
Някои от по-ярките примери са използването на компрес от лук, зеле или картоф за сваляне на отока или пепел от цигари за дезинфекция на рани.
От какво най-много се вълнуват посетителите на академията?
Изключително зависи от индивидуалните им преживявания – ситуациите, през които те са преминали. Тъй като смятам, че важните и най-популярни моменти са засегнати в основната част от модула, обикновено въпросите косаят конкретни видове травми, кога да се потърси екип на 112 (спешна медицинска помощ) или пък такива, касаещи препаратите в домашната аптечка например.
Достатъчно ли е еднодневно обучение, за да могат родителите да придобият умения за навременна реакция при инцидент с детето им?
Смятам, че да. Както казах, идеята е да се концентрираме върху най-важното, което може да направи всеки. Тук не става дума за високо специализиран курс за спешни медици, а за това какво може и е редно да направи средностатистическият родител, за да осигури оптимален развой на една травматична ситуация.
Кои травми на опорно-двигателния апарат са най-опасни за децата?
Високоенергийните травми винаги са най-опасни. Например ПТП-та или височинни травми. Голямата енергия на травмата е равносилна на множество и тежки увреди. Именно заради това те крият и висок риск за живота на пациента или инвалидизация.
Вярно ли е, че днешните деца са с по-чупливи кости и каква е причината за това?
Има проучвания, които подкрепят тази теза. Макар и да не сме разглеждали проблема научно на ниво България, чисто емпирично наблюдаваме такава тенденция. Няколко са факторите, които обикновено влизат в тази дискусия.
Двигателният режим – децата в днешно време се движат по-малко от връстниците им преди 15 или 20 години. Още от ранна възраст телефони, таблети и други електронни устройства започват да заемат все по-голям процент от свободното време на малчуганите. Време, което иначе би било прекарано в тичане и скачане.
В този ред на мисли, времето, прекарано навън, също е важен фактор. Един от основните начини тялото да си набави витамин D, е, като го произведе. А за това е необходима слънчева светлина.
Промяната в начина на хранене е може би един от основните проблеми. Наличието на множество продукти с рафинирана захар и вредни мазнини, качеството на плодове, зеленчуци, месо на пазара, както и хранителният режим оказват сериозно влияние върху опорно-двигателния апарат на подрастващия организъм.
Вие участвате активно и в кампанията Програма „Детско здраве“, като правите консултации с колеги в лечебни заведения в цялата страна. На какви проблеми с опорно-двигателния апарат на децата най-често се натъквате?
Гръбначни изкривявания и проблеми с ходилата са най-често срещаната патология. Разбира се, сблъскваме се и с по-екзотични патологии – скелетни аномалии, посттравматични деформитети, туморни състояния.
Има ли случай при тези консултации да диагностицирате пациент с тежък здравословен проблем, за какъвто никой в семейството не е подозирал?
Разбира се. И то нееднократно. Няколко случая на тежки гръбначни изкривявания, неглижирани като лоша стойка, както и един случай на Ту-процес със злокачествен характер са нещата, които веднага изскачат в съзнанието ми.
А при такова участие в провинцията случвало ли се е дете да бъде незабавно насочено за лечение в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“?
Не мога да кажа, че ми се е налагало при профилактичен преглед да насоча пациент по спешност за лечение. По правило в моята специалност спешните ситуации са в травматологията, а тогава пътят на пациента до болничното заведение е друг. При колегите хирурзи и кардиолози обаче знам, че се възниквали такива ситуации.
Разкажете някой интересен случай от тези срещи!
Спомням си едно дете, лекувано консервативно (с гипс) по повод фрактура на нивото на лакътя, която е зараснала в изключително лошо положение – ръката беше с почти 40 градуса деформация и тежък функционален дефицит. Дадох подробни обяснения на родителите и след изготвяне на план за лечение то беше прието и оперирано от мен и екипа ми. Изправихме ръката и в момента детето има само един белег за „спомен“.
Доста деца в България са с наднормено тегло. До какви проблеми в опорно-двигателния апарат може да доведе това.
За съжаление – до изключително много проблеми. В ранна детска възраст така наречената болезнена пронация, която се получава при дърпане или усукване на лакътя, е доказано свързана с наднормено тегло като един от предразполагащите фактори. Хубавото е, че при нея нещата отминават без трайни последствия. С напредването на възрастта обаче говорим за все по-тежки състояния. При по-едри деца има повишен риск от травми. В юношеска възраст т.нар. адолесцентната епифизиолиза е едно рядко, но изключително тежко състояние, засягащо горната част на бедрената кост (на нивото на тазобедрената става). Рискът от инвалидизация там е съществен. Различни болести на пренапрежение също „изплуват“ при децата с наднормено тегло. И макар да не е абсолютно задължително, децата с наднормено тегло са и деца с намалена двигателна активност, което допълнително утежнява ситуацията.
Какви пациенти са децата?
Страхотни! Да, наистина, особено малчуганите са по-психически лабилни. Но, както при всичко останало, и тук е нужен правилен подход. Не трябва да забравяме, че реакциите при децата са отражение на заобикалящата ги среда, респективно хората край тях. Ако видят спокойствие и увереност – и те са спокойни, ако видят страх и неспокойствие, копират ги веднага. В крайна сметка децата си остават изключително позитивни като пациенти. А и не трябва да забравяме, че детският организъм се възстановява по-бързо и качествено от този на възрастния човек. Работата с деца е не само изключително удовлетворяваща, но и доста забавна в по-голямата си част.
В коя част на страната се наблюдава недостиг на ортопед-травматолози, които работят с деца?
Според мен – почти навсякъде в провинцията. Ако изключим големите областни градове (Пловдив, Варна, Русе и т.н.), а дори и там понякога има трудности в намирането на специалист, по селата и малките градове е голямо предизвикателство да намериш ортопед-травматолог с педиатричен профил.
Какво ще посъветвате възрастните, за да избягват инциденти с наранявания на децата?
Да бъдат внимателни и рационални. Разбира се, не може да гледат децата в балон, опитвайки се да ги защитят от всяко малко нараняване. В крайна сметка ожулените колена и някоя фрактура (самият аз съм се чупил пет пъти) са част от израстването. Но карането на колело с протектори и каска, скачането на батут един след друг, а не 3-4 деца наведнъж, както и забраната за каране на електрически тротинетки и мотори преди навършване на 18 години според мен това си е просто здрав разум.
Наскоро участвахте в конгрес в Швейцария. Разкажете ни малко повече за представянето Ви там!
Точно така. Българската ортопедична и травматологична общност имаше сериозно участие на AO Research Summit (тройният конгрес на EORS / CAOS / ARI Orthopedics) в Давос.
Oгромно удоволствие беше за мен да съм рамо до рамо с едни от най-големите имена както в клиничната работа, така и в проучванията, касаещи ортопедията и травматологията в световен мащаб. И още по-голяма чест – да бъда не само презентатор, но и ко-модератор в сесията, фокусирана върху клиничното приложение на извършените в ARI научни изследвания с българско участие – проучвания, продукт на почти 10-годишна колаборация между АО Research Institute и различни водещи бази в страната.
Моят доклад касаеше спецификите на преконтуриране на титаниевите пирони при еластична интрамедуларна остеосинтеза на фрактурите на предмишницата. Този вид остеосинтеза се е наложил като златен стандарт в лечението на голяма част от счупванията на диафизите на дългите кости. Най-вече заради минималната си инвазивност и бързо възстановяване. Все пак техниката има своите недостатъци и целта на представеното от мен проучване беше да прецизираме значението на преконтурирането на имплантите и да определим потенциалните фактори, водещи до неоптимални функционални резултати.
На конгреса също така имах възможността да видя не само актуалните тенденции в специалността, а и посоката на развитите на травматологията в следващите години. Нови поколения импланти, препарати за борба с инфекциите, както и методи за възстановяване и аугментация на тъкани бяха само някои от по-иновативните теми.
На снимката от ляво надясно – д-р Преслав Пенев, доц. Бисер Макелов, д-р Кристиян Иванов, д-р Явор Пукалски, проф. Бойко Георгиев (зам. директор на ARI), д-р Любомир Русимов, проф. Диян Енчев (зам. председател на БОТА), д-р Любомир Гайдарски, д-р Александър Стефанов, доц. Стоян Христов, д-р Даниел Желев.
Екатерина Димитрова
За контакт с д-р Явор Пукалски – 0886662042.
Четете още интервюта с д-р Пукалски
Д-р Явор Пукалски: ОСТЕОАРТРИТЪТ Е ПО-БОЛЕЗНЕН ПРИ ЖЕНИТЕ
Д-р Явор Пукалски: ОСТРА ИЛИ ХРОНИЧНА ТРАВМА ЧЕСТО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО БУРСИТ
Д-р Явор Пукалски: В ПЕРИОДА НА БУЕН РАСТЕЖ ИЗКРИВЯВАНИЯТА НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ ПРОГРЕСИРАТ БЪРЗО
Коментари