Д-р Борислав Тасев е началник на отделение по реконструктивна ортопедична хирургия на горен и долен крайник към Първа клиника към ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Специалист ортопед-травматолог, с над 17-годишна практика. Има много участия в конгреси и курсове у нас и в чужбина. От 2016 до 2022 г. е бил секретар на Българската ортопедична и травматологична асоциация, а от 2020 г. е председател на АОТравма – България.
Кои са най-честите травми при зимните спортове?
Това много зависи от конкретния спорт. При скиорите обикновено се получават травми на долните крайници, в резултат на усукване – спираловидни фрактури на костите на подбедрицата (като цяло костите са най-слабо устойчиви точно срещу усукване и съответно фрактурите от усукване са сравнително ниско енергийни), значително по-рядко – фрактури на глезена, защото глезените са доста стабилно фиксирани в скиорските обувки, вътреставни фрактури в областта на коляното (по-често – на костта под коленната става, тибията). И може би най-честата скиорска травма е разкъсването на предната кръстна връзка, която също настъпва при усукване на коляното. При сноубордисти по-чести са травмите на горните крайници, понеже падайки, те обикновено падат с опора на горния крайник. Има и фрактури в областта на китката – както в долната част на лъчевата кост, така и фрактури на ладиевидната кост. Също доста чести при сноубордисти са фрактурите и луксациите в областта на раменната става – фрактури на ключицата и на горната част на раменната кост, луксация на акромиоклавикуларната става (малката става между ключицата и лопатката), луксация на раменната става, спираловидни фрактури (също под действие на усукване) в долната част на раменната кост, непосредствено над лакътната става. При кънкьори често виждаме травми, сходни с тези при сноубордистите, а в допълнение – поради падането на по-твърда повърхност – и фрактури на опашната кост, които не са опасни, но за тях е характерна продължителна болезненост, понякога по половин година.
Според Вас хората информирани ли са достатъчно за рисковете от травми при зимните спортове?
Не, не мисля, че са. И може би това е една от причините за често твърде рисковото каране на ски. Много хора не си дават сметка, че една тежка вътреставна фрактура в областта на коляното например задължително налага операция и след такава фрактура не е възможно възстановяване на 100%.
Има ли нараняване, което през погледа на пострадалия изглежда леко, а всъщност е изключително опасно?
Отново ще спомена вътреставните фрактури на коляното, предимно на костта под коленната става – тибията. Това са винаги тежки фрактури, които много пострадали първоначално подценяват. При тях възстановяването е изключително бавно. Почти винаги налагат оперативно лечение с продължителен период, през който не трябва да се стъпва на крайника (обикновено три до четири месеца), продължителна рехабилитация след това и развитие на гонартроза (износване на хрущяла на коляното) като последица от травмата. В допълнение при тези фрактури има риск и от разкъсване или запушване от тромб на задколенната артерия, в резултат на което може да се стигне дори до ампутация. Имаме такива пациенти.
Кои болки никога не трябва да се игнорират на пистата?
Никои. Повечето травми настъпват, когато човек е уморен, разсеян, когато си мисли, че умората или някое леко навяхване не му пречат да се пусне още веднъж. Всъщност има доста интересни статистики, които показват, че честотата на травмите при зимни спортове е по-голяма в часовия диапазон от 15:00 до 16:30 ч., когато човек вече е уморен.
Кои грешки, направени непосредствено след травмата още на пистата, могат да усложнят лечението после?
Неадекватната първа помощ при тежки травми – вътреставни фрактури в областта на коленната става, фрактури на тибията, фрактури-луксации на раменната става. С други думи – при фрактурите с потенциал за сериозни усложнения. В такива случаи човек не трябва сам или с помощта на приятели да се опитва да стигне до болница, а да потърси помощ от планински спасители, защото това са хора, които са обучени както да разпознават тежките и потенциално опасни травми, така и как най-добре да имобилизират увредения крайник и да транспортират пациента до лечебно заведение. Една адекватна и навременна първа помощ, оказана в планината, може наистина да спаси крайника, а в някои случаи дори и живота на пострадалия.
Някои хора „стискат зъби“ и карат ски до края на деня. Колко често това превръща лечима травма в сериозен проблем?
При леки травми, като например навяхвания, това няма директно да доведе до „влошаване“ на травмата, защото болката е много хубав предупредителен симптом. Тя със сигурност дава знак на пострадалия да не се натоварва твърде много. Но в такива случаи, както вече споменах във връзка с настъпващата умора, също е препоръчително човек да спре да кара ски или сноуборд, защото заради болката може да падне и да си причини нова, по-тежка травма.
Има ли травми, при които времето работи срещу пострадалия?
Отново ще спомена тежките травми с потенциал за увреждане на кръвоснабдяването на крайника – най-вече фрактурите-луксации на коленната и раменната става. В тези случаи разполагаме с няколко часа, максимум шест, до възстановяването на кръвоснабдяването. В противен случай настъпилите увреждания на мускулите – загиването им или некроза, в резултат на липсата на кислород, стават необратими и нелечими.
Има ли разлика в травмите между любители и професионални спортисти?
Като тип травми – по-скоро не, но при опитните скиори тежките травми са по-редки, защото в повечето случаи това са хора, които много добре знаят къде са границите на възможностите им и не карат на ръба. Всъщност много по-често сериозните травми са при хора, които се надценяват, опитват се да се докажат…
Каква е ролята на защитната екипировка?
Много важна. Досега не говорих за травмите на главата и шията, защото при нас като ортопеди такива пациенти обикновено не идват, обичайно ги лекуват неврохирурзи. Носенето на каска значително намалява риска за тежки черепно-мозъчни травми и тази част от екипировката не трябва да се подценява никога. Също така са много важни добрите очила, защото нерядко сме ставали свидетели на травми заради каране на ски без очила или с неподходящи такива. Тогава понякога човек не вижда някоя неравност на пистата, стърчащ камък или корен. Друг много важен елемент са добрите ски-обувки. По-нагоре казах, че фрактурите на глезена са сравнително редки при скиори, но всъщност по-често настъпват при твърде големи или недобре затегнати обувки.
Колко време отнема възстановяването при най-честите травми?
Зависи от травмата, от това дали налага само имобилизация, или оперативно лечение. От една неразместена фрактура в долната част на лъчевата кост млад човек ще се възстанови бързо – месец имобилизация и няколко седмици рехабилитация. От друга страна, от многофрагментна фрактура на ставната повърхност на тибията, налагаща оперативно лечение, възстановяването е много бавно и никога пълно. Първо операция, после 3-4 месеца без натоварване на крайника, през което време мускулатурата на крайника атрофира, следва продължаваща с месеци рехабилитация… От такава травма възстановяването обичайно отнема една до две години.
Коя зимна травма Ви е изненадала в медицинската Ви практика?
За някаква особено изненадваща травма не се сещам, може би един доста интересен случай. През спешния ни кабинет мина скиор, паднал върху главата си, като обаче оплакването му беше, че не може да движи единия си горен крайник. И определено имаше слабост на мускулатурата, но без никакви белези на травма на крайника – локализирана болезненост, кръвоизлив, оток… Нямаше нищо и на рентгеновите снимки. Колегата неврохирург, който го беше прегледал преди това, също не намираше нищо особено. И двамата взехме да обсъждаме каква може да е причината и стигнахме до извода, че може да се касае за остро настъпила шийна дискова херния. Той го хоспитализира, направи му ЯМР и нашата клинична диагноза се потвърди.
Има ли „модерни“ травми, които допреди 10-15 години не са се срещали?
Не, някакви нови травми през последните години няма, но определено се забелязва една особено тревожна тенденция. С нарастването на популярността на зимните спортове курортите ни стават пренаселени и зачестяват особено много травмите именно заради тази пренаселеност. Включително много често преглеждаме хора, които са пострадали, докато са си почивали на пистата и неразумно засилил се и загубил контрол скиор или сноубордист се е блъснал в тях. Виждал съм наистина тежки травми, настъпили точно по този начин. А за увеличаването на честотата на травмите говори и статистиката, която понякога ми казват мои приятели планински спасители. Когато бях дете, по пистите над Банско имаше по не повече от един – два случая на ден, налагащи сваляне на пострадалия от спасител, т.е. максимум около 200 годишно. Преди десетина години спасителните акции в пистите над Банско бяха около 1000 годишно, общо за страната бяха около 1500. През изминалата година над Банско са около 1700, а за страната – около 2800. И наистина, основна причина за това е пренаселеността на пистите.
Какво най-често се пропуска при рехабилитацията след травма при зимните спортове?
Тук ми е трудно да дам някакво мнение, защото нямам директни наблюдения, а и не съм физиотерапевт. По-скоро ми прави впечатление, че все още на немалко места се практикува една отдавна отречена практика – рехабилитацията да се провежда въпреки съпровождащата я болка. Всъщност по-правилно е да е максимално безболезнена, до появата на болка. Тогава е максимално ефикасна.
Кое е най-трудното решение при тежка травма от зимен спорт, когато пострадалият е докаран в болницата в критично състояние?
Има случаи, особено при усложнени фрактури около коляното, при които кръвоснабдяването на крайника е увредено. И тогава стои въпросът може ли крайникът да бъде спасен. В такива случаи е много трудно да вземеш решение за ампутация. Много рядко ни се налага да взимаме такова решение, но когато се случи, това наистина е кошмар за всеки колега. Изключително е трудно да застанеш пред млад и активен човек и да му кажеш, че крайникът му не може да бъде спасен.
Има ли травми, при които първата спешна медицинска намеса определя дали пострадалият ще се върне изобщо към спорта?
Да – точно тези травми, при които има опасност за кръвоснабдяването на крайника, както и тежките тазови фрактури, при които кръвоизливът може да бъде толкова тежък, че да застрашава живота на пациента. В тези случаи навременното разпознаване на тежката травма, временното ѝ стабилизиране и бързият транспорт на пациента до болница могат да му спасят живота и крайника, да са предпоставка за добро възстановяване на функцията на увредения крайник и да позволят връщането към спорт.
Разкажете някой интересен случай от Вашата лекарска практика!
Сещам се за един леко забавен, в който поех малко ненужен риск. Карах ски над Добринище и малко над междинна станция видях паднал скиор. Отидох при него. Очевидно изпитваше силна болка, явно беше с луксирана раменна става. Тръгнах да се обаждам на планинския спасител, но човекът каза, че няма застраховка и не иска да го свалят планински спасители. Сам обаче не беше в състояние да слезе. Раменната става несъмнено беше луксирана, но в такъв случай не е правилно да се намества без рентгенова снимка, защото може да се касае за фрактура-луксация, при опит за наместване на която фрактурата да се размести и, образно казано, състоянието на пациента да се влоши. В случая обаче човекът не искаше спасител, но болката му беше толкова силна, че въобще не беше в състояние да слезе сам. Така че го прегледах внимателно. Не видях да има отявлени белези на фрактура и реших да опитам съвсем внимателно, без никакво усилие, да му наместя ставата. За щастие репозицията се отдаде много лесно, буквално за част от секундата и без никакво усилие. Взех му ските, за да ги сваля до междинна станция, а той самият слезе пеша до там (болката спря веднага) и го инструктирах да отиде до Разлог да му направят рентгенова снимка. Човекът няколко часа по-късно се върна със снимка. За щастие наистина нямаше фрактура.
Като ортопед-травматолог какво ще посъветвате хората, занимаващи се със зимни спортове?
Започвайки от предишния случай – винаги да си правят планинска застраховка, която не е скъпа и дава огромно спокойствие. Никога да не надценяват възможностите си, защото така създават опасност не само за себе си, но и за околните, в които могат да се блъснат. Когато почувстват умора – да спрат и да починат, иначе рискуват някоя сериозна контузия. Никога да не карат по пренаселени писти – на такива може да пострадат напълно невинни. И винаги да са адекватно екипирани – с подходящи за времето очила (всъщност карането без очила или с неподходящи такива често е причина да не видиш например някоя неравност и да паднеш), с каски, с подходящи по размер и добре обслужени ски, и много важно – с подходящи по размер и добре затегнати обувки.
Екатерина Димитрова
Коментари