Д-р Ивелина Маринова е нефролог в клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ „Александровска“ – София. Има и магистърска степен по здравен мениджмънт. Автор и съавтор е на публикации в български и международни научни списания. Преминала е курсове по бъбречна трансплантация и обучения за редки болести в Словения, Полша и Великобритания. Редовно участва в национални и международни конгреси по нефрология.
Какво представлява пиелонефритът?
Най-просто казано, пиелонефритът е възпаление на бъбреците. Когато имаме три или повече епизода на инфекция за една година или съответно два епизода за шест месеца, говорим за хроничен пиелонефрит.
Какви са причините за поява на пиелонефрит?
Те могат да бъдат най-различни. Като цяло от инфекции на пикочните пътища, и в частност на пиелонефрит, по-засегнати са дамите – предвид анатомичните особености при жените. Социалнозначими заболявания като захарния диабет и високото артериално налягане могат да бъдат провокиращ момент за развитие на такава инфекция. Пациенти с компроментирана имунна система, онкоболни или с множество придружаващи заболявания също могат да страдат от пиелонефрит. Макар стресът да не се смята като директен причинител за инфекция, един срив в имунната система, вследствие на стрес, може да допринесе за това по-лесно да станем уязвими на дадена инфекция.
Може ли човек да развие пиелонефрит, ако има проблем с простатата?
Възможно е пиелонефритът да бъде като съпътстваща инфекция при един вече доказан простатит, тъй като той обикновено е доста упорит и се лекува продължително време.
Има ли генетична предразположеност към пиелонефрит?
Точно към пиелонефрит няма доказана генетична предразположеност. За сметка на това има определени заболявания, които са генетични, каквато е автозомно доминантната поликистозна болест, при която са чести инфекциите на бъбреците. Т.е. имаме множество кисти, които могат да се възпалят и да създадат една непрестанна поредица от епизоди на уроинфекции.
Какви са симптомите при пиелонефрит?
За разлика от острия цистит, който засяга предимно пикочния мехур и се проявява основно с дискомфорт при уриниране, при пиелонефрита може да имаме и по-общи прояви, които са свързани с болка и тежест в лумбалната област, с чувство на разпъване. Може да се появи и температура. Урината променя своите характеристики – става мътна, с неприятна миризма. Може да има затруднено уриниране. Важно е да отбележим, че понякога при жените една гинекологична инфекция може да имитира проява на заболяване на отделителната система.
Какви изследвания се извършват, за да се постави диагноза?
За да поставим диагноза, на първо място се водим от оплакванията на пациента, след което пристъпваме към лабораторна диагностика. Налага се извършване на пълна кръвна картина с диференциално броене. Като маркери за бъбречната функция се изследват урея, креатинин и С-реактивен протеин. Пуска се общо изследване на урина, което включва ph, относително тегло и други показатели, като и стерилна урина.
Има ли нови биомаркери, които в последните години да са включени в помощ на диагностицирането на пиелонефрит?
Когато се касае за тежка инфекция, в някои случаи използваме маркера прокалцитонин. Но тогава по-скоро говорим за състояния, в които острият пиелонефрит е застрашил сериозно организма и е развито състояние на уросепсис.
Какво лечение се прилага?
Когато имаме инфекция с изолиран причинител, с изготвена антибиограма, преминаваме към антибактериална терапия и лечение със съответния антибиотик. Изключително важно е да избираме подходящата група антибактериални средства в зависимост от особеностите на конкретния пациент – като придружаващи заболявания, алергични реакции, чувствителност и толерантност във връзка с предходни терапии. Голяма грешка е да се преустановява антибактериалното лечение след изчезване на симптомите. Това, че има стихване на оплакванията, не означава, че инфекцията напълно си е заминала, т.е. трябва да се проведе максимално предписаният терапевтичен курс. В много случаи използваме част от медикаментите не в тяхната лечебна, а в тяхната профилактична доза, точно за да предотвратим рецидив на пиелонефрита. А малките навици в живота могат да способстват за това да подобрим функцията на бъбреците и да се предпазваме от инфекции.
Какви например?
Например една чаша вода в повече всъщност ни отдалечава от това да имаме някаква проблематика от страна на отделителната система. А есенно-зимният период, който се характеризира със срив в имунната система, с чести простуди и заболявания, също може да реактивира такава инфекция. Трябва да се пазим и да внимаваме от пребиваването във водни басейни тогава, когато скоро сме имали история за инфекция на отделителната система, но и не само. Народната медицина в България е богата на билки, които имат спомагателен ефект в третирането на уроинфекциите и специално на пиелонефрита. При такива симптоми пациентите сами търсят в аптеките червена боровинка, мечо грозде, полски хвощ. С много добър диуретичен ефект са еньовчето и глухарчето. Тъй като те стимулират отделянето на урина, спомагат за изчистването на пикочните пътища.
Нещо, на което искам да обърна внимание, е, че преди да се започне каквато и да е терапия с антибиотик, е необходимо да се проведе микробиологично изследване, защото в противен случай дори приемът само на една таблетка може да компроментира резултата, да ни доведе до фалшиво негативни резултати и по този начин да влезем в един порочен кръг на постоянни рецидиви и до забавяне на процеса на излекуване.
Вие казахте, че понякога пациентите се опитват сами да си помагат с билки. Не е ли опасно самолечението?
Абсолютно е така. Но забързаният начин на живот понякога ни отдалечава от това да направим преглед навреме. Често в почивните дни, когато се появят такива симптоми и хората нямат достъп до лаборатория или до консултация със специалист, си самоназначават медикаменти.
А хранителните добавки помагат ли?
Избягвам да предписвам лечение само с хранителни добавки. Те са невероятно помощно колело, което е част от целия процес на лекуване. Но не трябва да бъдат в никакъв случай единственото средство. Да, те няма да навредят, но трябва да бъдат съобразени като количество и като продължителност на приема. Пациентът не бива да разчита само на хранителната добавка, за да постигне пълното си възстановяване и потушаване на съответната инфекция.
Кога се налага пациент да постъпи в болница заради пиелонефрит?
Ако пациентът не се повлияе за период от 48 -72 часа от началото на терапията и оплакванията му се влошават, когато персистира висока температура, когато има намалено количество на урината и лабораторните показатели се повишават, се налага хоспитализация. В този аспект ние следим С-реактивния протеин, левкоцитите в кръвната картина и броя на левкоцитите в урината. Но невинаги общото състояние на пациента е индикатор, че е необходимо болнично лечение. В много от случаите острият пиелонефрит, особено при компроментирани пациенти, може да не протече с промени в общото състояние, но инфекцията да е продължителна и да дава отражение върху стойността на уреята и креатинина и съответно да влошава бъбречната функция. Когато не можем да постигнем целите си с перорален медикамент, пристъпваме към терапия с венозен антибиотик за по-продължителен период от време, за да може изцяло да се потисне растежа на бактерията.
До какви усложнения може да доведе пиелонефритът?
Хроничният обострен пиелонефрит във времето изконсумира бъбрека и влошава бъбречната му функция. Затова пациентите не бива да неглижират симптомите. По-често трябва да се насочват към профилактични прегледи. Защото на 25 – 30-годишна възраст ако проблемът изглежда незначителен, 10 – 15 години или по-късно вече представлява сериозен проблем.
Може ли пиелонефрит да протича безсимптомно?
При някои пациенти, особено имунокомпроментирани, както казах, тъй като имунната система малко или много е потисната, може да не се наблюдават типичните клинични симптоми, но пък за сметка на това лабораторните показатели веднага реагират.
Провежда ли се скрининг или профилактика при жени, които са по-високо рискови за пиелонефрит?
В България и в страните от Източна Европа не само за пиелонефрит, но и по отношение на редица други заболявания липсват адекватни скринингови програми. Но определени дами подлежат на интензивно наблюдение. Такива са бременните жени. Независимо че бременността е физиологично състояние, те често могат да развият инфекции на уринарния тракт и затова е важно да бъдат стриктно проследявани. Това се отнася за жени с придружаващи гинекологични инфекции или вече с анамнеза за гинекологично заболяване. Трансплантирани пациенти, които са на имуносупресивна терапия – също.
Възрастните жени – 60 – 65 – 70-годишни, страдащи от неволно изпускане на урина заради спад на влагалищния свод, е желателно също да се проследяват от нефролог.
След пандемията от COVID – 19 наблюдава ли се нарастване на броя на хората с бъбречни инфекции?
Пандемията с COVID – 19 беше предизвикателство за целия свят. За съжаление вирусът отключи слабите звена на всеки един пациент. Прави впечатление, че предвид безразборната тогава употреба на антибиотични средства, стана затруднено излекуването на уроинфекции при пациенти с вече установени такива. Защото се разви една резистентност. Дори според някои доклади се смята, че към 2040 година резистентността към антибактериални средства ще бъде сред първите пет причини по смъртност в света. Така че, първо, се увеличи броят на пациентите с инфекции, които се провокираха от вируса. От друга страна, при пациенти с анамнеза за пиелонефрит или цистит зачестиха епизодите и съответно се промени терапевтичната схема.
Екатерина Димитрова
Коментари