Ракът на бъбрека често протича без симптоми, а специалистите отчитат ръст на случаите в световен мащаб през последните години. За това кои са рисковите фактори и как медицината променя лечението, разговаряме с доц. Владислав Младенов – уролог в УМБАЛ „Александровска“.
Роден е в София в семейство на потомствени лекари. Завършва медицина във Вестфалския-Вилхелм Университет в Мюнстер, Германия. Там защитава и дисертационен труд на тема „Рак на простатата, неговото лечение и проследяване“. Като докторант печели награда на Германското урологично дружество. Още като студент участва в редица научни конференции и форуми. Специализира лапароскопска и робот-асистирана урология в Хайлброн, Германия. Интересува се от онкоурология, уролитиаза, симптоми на долните пикочни пътища, андрология и иновативни методи в урологията. Участва активно и в трансплантационната дейност на клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска” и бъбречната траснплантация се превръща в негово призвание. От 2016 г. е главен административен лекар в клиниката, като, освен всички останали задължения като уролог, организира оперативната и клинична дейност в отделението. Той е автор и съавтор на над 75 научни публикации в реномирани и реферирани списания, както и на глави от учебници, монографии и ръководства. Участва в множество научни форуми в страната и чужбина. Доц. Владислав Младенов е и главен редактор на списание „Урология и ендоурология”, научен секретар на списание „Уронет” и член на редакционния съвет на още три урологични издания.
Кои са причините за образуване на тумори в бъбреците?
До ден днешен реално причините за тази диагноза не са изяснени. Но тютюнопушенето, високото артериално налягане, затлъстяването и кистите на бъбрека могат да са предразполагащи фактори. Много малък процент от туморите в бъбрека са и заради генетична предразположеност.
Какви са симптомите?
При туморите на бъбрека в начален стадий няма симптоми. Много често диагнозата се поставя случайно при профилактичен ехографски преглед на коремни органи, където се гледат рутинно бъбреци, черен дроб, жлъчка и други органи. Симптоми се появяват при вече напреднало туморно заболяване на бъбрека – най-често кръв в урината, тежест, дискомфорт в лумбалната област, в кръста. Понякога формацията се напипва. Тумор може да бъде установен и при профилактичен преглед на простатата, където урологът вижда още пикочния мехур, остатъчна урина и бъбреците. След това пациентът се насочва за компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.
Колко вида тумори има и кои са най-често срещани?
Туморите на бъбрека се делят на доброкачествени и злокачествени. За съжаление само десет процента от туморите на бъбрека са доброкачествени. Към тях се числят онкоцитомът и ангиомиолипомът. А над деветдесет процента са злокачествените бъбречни тумори. От тях бъбречноклетъчният карцином е най-често срещаната хистологична диагноза.
Когато диагнозата е уточнена, какво лечение се прилага?
Лечението на туморите на бъбрека е оперативно. То може да бъде извършено по различни методи с различни достъпи. В съвременната урология най-често се използват минимално инвазивни достъпи – лапароскопия, робот-асистирана хирургична интервенция, а понякога и отвореното оперативно лечение.
Кога се извършва отворена операция?
При по-големи формации и при по-големи напреднали тумори на бъбрека, когато лапароскопски това е невъзможно да бъде извършено.
Как се подготвя пациентът за операция?
Подходът при всеки пациент е индивидуален, тъй като много от тях за съжаление са с придружаващи заболявания. Освен консултации с интернист и анестезиолог, които определят риска на оперативната интервенция, ако пациентът е с диабет, придружаващо сърдечно заболяване или нарушения в дишането, се извършват съответно консултации с ендокринолог, кардиолог или пулмолог.
В кои случаи не се налага отстраняване на засегнатия бъбрек?
При хванат навреме тумор на бъбрека – говоря до два-три сантиметра туморно образувание на подходящо място, като най-удобни са тези, които са в долния полюс на бъбрека, може да се извърши така наречената парциална резекция на бъбрека, тоест да се отстрани само туморното образувание и да се запази органът. Освен от размера и местоположението много зависи и инвазивността му към кухинната система на бъбрека. Ако навлиза към кухинната система, ние предпочитаме, а и по правило е – да се направи нефректомия.
При тумор в единствен бъбрек има ли вариант той да се запази, или трябва да бъде премахнат и пациентът да се насочи за хемодиализа?
Отново се спазват правилата на добрата медицинска практика. Въпреки че е единствен бъбрек, а в името на това да бъде отстранено туморното заболяване и да бъде излекуван пациентът, се спазват правилата. Не правим компромис с това да бъдем радикални по отношение на лечението, въпреки че пациентът е с единствен бъбрек.
На мен мисълта ми беше, че дори някаква част от бъбрека, ако се запази, може да изпълнява бъбречна функция.
Ако е възможно, го правим, естествено, защото иначе обричаме пациента на диализа.
Може ли човек, който е на хемодиализа заради онкологично заболяване на бъбреците, да бъде трансплантиран с нов орган?
Мине ли петгодишната преживяемост след отстраняване на туморното образувание и пациентът е без рецидив след тези пет години може да бъде зачислен към листата на чакащите за бъбречна трансплантация.
Какво представляват кистите на бъбрека и кога стават опасни?
Кистите на бъбрека са доброкачествени бъбречни образувания. Те също се разделят на различни видове. Някои от тях имат малигнен потенциал, тоест могат да се изродят в туморно образувание, но като цяло солидните единични кортикални кисти са доброкачествени образувания.
Във времето се наблюдават дали растат. За нас уролозите те представляват интерес, когато станат над десет сантиметра. Тогава имаме различни опции за лечение. Най-елементарният вариант е така наречената пункция на кистата. За съжаление при този метод кухината остава и има опасност тази киста да се напълни наново. Другите методи на лечение са оперативни. Премахва се цялата киста с обвивката ѝ и там рецидив на кистата е много малко вероятен.
Съществува и така наречената поликистоза – генетично заболяване, обикновено и на двата бъбрека. В дългосрочен план води до диализа и тези пациенти реално рано или късно стигат до диализно лечение и евентуално чакат за бъбречна трансплантация.
Когато човек е диагностициран с тумор на бъбрека, къде могат да се появят метастази?
Най-често срещаните метастази са регионални лимфни възли около аортата, около кавата, около хилуса на бъбрека – мястото, откъдето се захранва бъбрекът с артериална и венозна кръв. Вече далечните метастази са в черен дроб, в бял дроб.
А в мозъка има ли?
В много напреднал стадий може да има метастази и в мозъка.
Как се проследяват пациентите, претърпели операция заради тумор в бъбрека?
Всеки пациент с диагностицирано туморно заболяване трябва да бъде зачислен към онкодиспансер, където се осъществява наблюдението.
Ако на човек е извършена нефректомия, тоест останал е с единствен бъбрек, вече този орган става много ценен. Там трябват ежегодни профилактични прегледи със следене на неговата функцията. Следи се креатининът – показател, който ни дава информация как функционира този бъбрек. Следи се урина и евентуално, ако има уринарни инфекции. Проследяването трябва да е до края на живота, тъй като бъбрекът е единствен и спре ли да работи, пак се стига до диализно лечение.
Каква хранителна диета трябва да спазват хората?
След такава операция няма някаква специфична диета, стига другият бъбрек да заработи както трябва и да поеме функцията на премахнатия. В такива случаи той компенсаторно се увеличава. При затруднена функция на останалия бъбрек не бива да се прекалява с медикаменти, с храни, съдържащи много белтъчини. Това реално са съветите на нефролозите, които се грижат за функцията на бъбреците.
А вода?
Питейният режим е важен. Пак златната среда трябва да се открие. Не бива да се приема нито твърде много, нито твърде малко вода, за да не се натоварва бъбрекът. Зависи също и колко килограма е пациентът, с какво се занимава. Хора, които работят в среда, където се дехидратират, трябва да компенсират. Нормално е такъв човек да изпива около два литра течности дневно.
Какви заболявания може да провокира в бъдеще нарушена бъбречна функция заради тумор в бъбрека?
Това, което ни безпокои и винаги го уточняваме преди операцията, е състоянието на другия бъбрек – дали той ще може да поеме функцията на премахнатия. Ако не заработи както трябва, може да доведе до хронична бъбречна недостатъчност. Но да предизвиква други заболявания, не бих казал.
Какви симптоми след лечението на тумор на бъбрека не бива да се подценяват?
Човек, претърпял такава операция, трябва да си следи диурезата, тоест колко уринира, колко приема и колко отделя. Намаляването на урината означава, че единственият останал бъбрек не функционира както трябва. Важен е и цветът на урината. Парене, болка и кръв в урината са тревожни сигнали. За съжаление, макар и рядко, понякога се появяват тумори и в останалия бъбрек и затова такива симптоми не бива да се неглижират.
Как ракът на бъбрека променя живота на по-младите пациенти, особено на мъжете?
Епидемиологията показва, че мъжете страдат по-често от жените от това заболяване. Друг фактор, който играе роля, е възрастта. Констатира се малко подмладяване на заболяването. Навремето беше между шейсет и седемдесет години, сега вече пикът е между петдесет и седемдесет години. По отношение на еректилната функция, мъжете са много чувствителни на тази тема, не бива да се притесняват. При добре функциониращ останал втори бъбрек могат да си запазят същото качество на живот, както преди, с условието, че ще посещават редовно лекар за профилактични прегледи.
При какви пациенти с тумор на бъбрека не е желателна операция?
При пациент с напреднало туморно заболяване на бъбрека до такава степен, че обхваща лимфни възли или образуванието е с голям обем. Когато самият пациент е с множество придружаващи заболявания, примерно преживял е инфаркт или инсулт и рискът от оперативното лечение е много голям, ние с операцията няма да помогнем на такъв човек.
Много често казваме, че хирургът е важно да знае кога да оперира, но по-важно е да знае кога да не оперира. Та, при такива иноперабилни пациенти, при които не може да се извърши класическото оперативно лечение, може да се подходи с един от методите на емболизация. Емболизира се артерията на бъбрека и по този начин се спира кръвоснабдяването му и растежа на тумора. Това е вид решение. Туморното заболяване остава в организма, но му се спира кръвоснабдяването.
Съвременната онкология се развива доста бързо. В момента тя разполага с имунотерапия, таргетна терапия, която дава много добри резултати и реално може да забави процеса. При хора в по-напреднала възраст, когато се приложат тези консервативни методи на лечение, много по-голяма е вероятността те да си отидат от този свят от нещо друго, а не от тумора на бъбрека. Защото един осемдесет годишен човек е по-предразположен към инфаркт или инсулт, отколкото към това да почине от такова заболяване.
Като стана въпрос за имунотерапията при всички видове ли бъбречни тумори тя може да се прилага?
Понякога тя не е и необходима. Това се решава, след като получим хистологичния резултат от патоанатомите и видим каква е точно хистологията.
Химиотерапия и лъчетерапия провеждат ли се при тумори в бъбрека?
Само за палиативни цели и в комбинация с други медикаменти.
На какво ниво е лечението на бъбречните тумори в България спрямо Европа?
Смея да твърдя, че в нашата клиника в „Александровска“ болница предлагаме европейско ниво на лечение на туморите на бъбрека.
Може ли здравословният начин на живот напълно да предпази човек от тумор на бъбрека?
Здравословният начин на живот намалява риска от поява на такова заболяване, но не може да гарантира, че то няма да се появи.
Каква профилактика препоръчвате?
Човек е желателно да спазва профилактичните прегледи. След четиридесет и пет години всеки мъж трябва да отиде на уролог и оттогава нататък вече, като излезем от темата за тумори на бъбрека, простатата се профилактира веднъж годишно. А за хора, които имат генетична предиспозиция за рак на простатата, тоест някой член на семейството – баща, брат, чичо е с рак на простатата, профилактиката започва от четиридесет годишна възраст. Пускат се туморни маркери за простатата. При такива прегледи няма да бъде пропуснато и туморно заболяване на бъбрека.
Движението е много полезно – както за простатата, така и за възстановителния период след такава операция. Чистият въздух, прясната, а не консервираната храна са също от първостепенно значение.
Вие сте потомствен уролог, какво е да продължите професионалния път на баща си?
Една голяма отговорност и огромно предизвикателство, тъй като летвата е поставена много високо. Това пък ме мотивира и амбицира да продължавам напред и да гоня нови върхове.
Екатерина Димитрова
Преминала съм курс лечение при доц.В.Младенов.Изключителен специалист!Ще се убедите и вие.Горещо го препоръчвам.
.