Японски учени са идентифицирали два гена – SLF2 и SMC5, чиито наследствени изменения могат да бъдат причина за развитието на наследствена костномозъчна недостатъчност и да увеличават риска от миелодиспластичен синдром (MDS) – вид злокачествено заболяване на кръвоносната система. Откритието може да помогне за по-точното диагностициране на млади пациенти с необясними заболявания на костния мозък и да открие нови възможности за бъдещи терапии.
Изследването е проведено от учени от Киотския университет, Центъра за изследване и приложение на iPS клетките (CiRA), Медицинскиа университет Джичи и Градския университет Йокохама. Резултатите са публикувани в научното списание Leukemia.
Костномозъчната недостатъчност е заболяване, при което костният мозък не произвежда достатъчно червени и бели кръвни клетки и тромбоцити. При миелодиспластичния синдром костният мозък образува неправилно развити кръвни клетки и с времето заболяването може да прогресира до по-тежки форми на рак на кръвта.
Изследователите анализирали пациенти с изменения в гените SLF2 и SMC5 и установили, че няколко от тях са развили миелодиспластичен синдром още в млада възраст.
За да разберат как възниква заболяването, учените създали индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPS клетки) от пациентски клетки. Те установили, че генетичните изменения активират механизми, свързани с увреждане на ДНК, което води до преждевременно стареене на кръвотворните стволови клетки. В резултат на това способността им да образуват нормални кръвни клетки значително намалява.
След това екипът използвал технологията CRISPR-Cas9, за да коригира генетичните изменения в пациентските iPS клетки. След редакцията нарушенията в образуването на кръвни клетки значително намалели, което потвърдило, че именно тези генетични дефекти стоят в основата на заболяването.
Според авторите откритието може да помогне за разкриването на причините за случаи на костномозъчна недостатъчност и миелодиспластичен синдром, които досега са оставали без ясна диагноза, особено когато заболяването се проявява в ранна възраст.
Учените подчертават, че резултатите са предклинични и не представляват готово лечение. Те обаче дават нова информация за механизмите, които водят до развитието на тези заболявания, и могат да подпомогнат разработването на бъдещи генетично насочени терапии.
Коментари