Плодовете, медът и други естествено сладки храни може да са осигурявали важна част от енергията, необходима за развитието на човешкия мозък в продължение на милиони години. Това показва модел на хранителните потребности на човека и неговите предци, разработен от изследователи от Университета в Сидни и Университета в Глазгоу.
Резултатите са публикувани в списание Science.
Изследователите са моделирали хранителните потребности в продължение на приблизително четири милиона години – от ранните хоминини до съвременния човек. Те са проследили необходимостта от глюкоза за мозъка и други тъкани и са сравнили тези потребности с вероятните хранителни източници на въглехидрати през различните етапи от човешката еволюция.
Мозъкът е особено зависим от глюкозата като източник на енергия. С увеличаването на неговия размер в хода на еволюцията нараствала и потребността от глюкоза. При ранните хоминини мозъкът е тежал около 300 грама, докато при съвременния човек достига приблизително 1500 грама.
Според модела най-ранните хоминини, както и Homo habilis и Homo erectus, вероятно са разчитали в значителна степен на богати на въглехидрати храни, особено плодове.
„Хората често си представят въглехидратите като хляб и зърнени храни, но през по-голямата част от човешката еволюция въглехидратите са идвали от плодове, мед и подземни растителни храни“, казва водещият автор проф. Джени Бранд-Милър от Центъра „Чарлз Пъркинс“ и Училището по науки за живота и околната среда към Университета в Сидни.
Изследователите отбелязват, че суровото нишесте не се усвоява лесно и не освобождава глюкоза в същата степен като след термична обработка. С разпространяването на огъня и готвенето нишестените храни, включително грудки и други подземни части на растения, вероятно са започнали да осигуряват по-голям дял от необходимите въглехидрати.
Зърнените храни и брашното са навлезли в човешката диета значително по-късно.
Изследователите са използвали данни за състава на храните, метаболизма и физиологията, както и археологически, генетични и изотопни данни, информация за зъбната морфология и храненето на приматите.
Моделът поставя акцент и върху периодите на бременност и кърмене. Според изследователите тогава потребностите от глюкоза се увеличават заради нуждите на плода, плацентата и производството на кърма.
„Когато мислим за храните, които са подпомогнали човешката еволюция, трябва да вземем предвид не само растежа на мозъка, но и хранителните нужди по време на бременност и отглеждане на деца“, отбелязва проф. Дейвид Раубенхаймер – съавтор на изследването и професор по хранителна екология в Центъра „Чарлз Пъркинс“.
Според авторите резултатите предлагат и възможно обяснение защо хората имат силно предпочитание към сладкия вкус. В продължение на голяма част от еволюцията плодовете и медът са били концентрирани източници на енергия.
Учените обаче подчертават, че става дума за естествено сладки храни, които освен захари съдържат и други хранителни вещества. Плодовете например осигуряват фибри, витамини и минерали.
Авторите не отхвърлят значението на животинските храни в човешката еволюция. Според тях по-пълната картина включва както месо, мазнини и белтъчини, така и въглехидрати.
„Нашето проучване предполага, че захарите и нишестетата може да са помогнали за оформянето на развитието на човешкия мозък и много от чертите, които ни правят хора“, посочва проф. Бранд-Милър.
Изследването е модел, основан на данни от различни научни области, и представя хипотеза за ролята на въглехидратите в човешката еволюция, а не доказва пряка причинно-следствена връзка между консумацията на определени храни и увеличаването на мозъка.
Коментари