Хората с болест на Алцхаймер и предсърдно мъждене, които приемат съвременни перорални антикоагуланти от типа NOAC, може да имат по-бавен когнитивен спад в сравнение с пациентите, лекувани с варфарин, или с тези, които не приемат антикоагуланти. Това показва шведско национално проучване на Институт Каролинска (Karolinska Institutet), публикувано в European Heart Journal.
Предсърдното мъждене е често нарушение на сърдечния ритъм при възрастните хора. То повишава риска от образуване на кръвни съсиреци и исхемичен инсулт, поради което при много пациенти се прилага лечение с антикоагуланти. Връзката между предсърдното мъждене и когнитивните нарушения обаче е по-сложна. Наред с риска от инсулт, за нея могат да имат значение и нарушенията на мозъчното кръвообращение, включително малки съдови увреждания.
Предишни изследвания показват, че антикоагулантното лечение при предсърдно мъждене може да е свързано с по-нисък риск от развитие на деменция. По-малко известно е дали има връзка и с развитието на когнитивните нарушения при хора, при които болестта на Алцхаймер вече е диагностицирана.
Екипът на Karolinska Institutet е анализирал данни от шведския национален регистър SveDem за 7308 души с болест на Алцхаймер и предсърдно мъждене.
Участниците са разделени на три съпоставими групи според лечението им – 1690 души са приемали съвременни не-витамин K орални антикоагуланти (NOAC), 2277 са били лекувани с варфарин, а 3341 не са приемали антикоагуланти.
Когнитивните способности са проследявани с широко използвания стандартизиран тест Mini-Mental State Examination (MMSE).
Резултатите показват, че при пациентите, лекувани с NOAC, когнитивният спад е бил статистически значимо по-бавен в сравнение както с хората, които не са приемали антикоагуланти, така и с тези, лекувани с варфарин.
Разликата е малка на годишна база – около 0,23 точки по MMSE спрямо пациентите без антикоагулантно лечение и около 0,21 точки спрямо лекуваните с варфарин. Изследователите отбелязват, че макар разликата да е скромна за отделната година, натрупването ѝ за по-дълъг период може да има значение за развитието на когнитивните функции.
„Има основания да се смята, че лечението може да има положителен ефект върху когнитивните функции“, казва проф. Мария Ериксдотер от Karolinska Institutet, която ръководи проучването. Според нея възможно обяснение е подобряването на кръвообращението и намаляването на малките увреждания в мозъка.
При пациентите, приемащи NOAC, е установен и по-нисък риск от смърт, исхемичен инсулт или системна емболия и фрактури в сравнение с хората без антикоагулантно лечение.
Варфаринът също е бил свързан с по-нисък риск от смърт и исхемичен инсулт или системна емболия, но при пациентите, които го приемат, е отчетен по-висок риск от голямо кървене.
В сравнение с варфарина NOAC са били свързани с по-нисък риск от исхемичен инсулт или системна емболия и тенденция към по-нисък риск от голямо кървене.
Изследователите подчертават, че проучването има ограничения. То е обсервационно и поради това не може да докаже, че именно лечението с NOAC забавя когнитивния спад.
Възможно е фактори, свързани както с избора на конкретен антикоагулант, така и със здравословното състояние на пациентите, да са повлияли резултатите. Освен това част от участниците са могли да променят лечението си по време на проследяването.
Затова авторите определят резултатите като данни за връзка между употребата на NOAC и по-бавния когнитивен спад, а не като доказателство, че тези лекарства имат пряк лечебен ефект върху болестта на Алцхаймер.
Коментари