Нови молекули, които да активират останалите допамин-произвеждащи нервни клетки в мозъка, се разработват от учени от Университета в Амстердам, съобщиха от университета. Изследователите използват компютърни симулации и изкуствен интелект, за да проектират молекули, които потенциално могат да се превърнат в нов вид лечение на болестта на Паркинсон.
При заболяването постепенно загиват нервни клетки, които произвеждат допамин. Недостигът на това вещество води до двигателни и поведенчески нарушения, които с времето се задълбочават. Симптомите обикновено се проявяват, след като е загубена приблизително 80% от продукцията на допамин, което означава, че част от произвеждащите го клетки все още са жизнеспособни.
Учените са установили в предишни изследвания, че активирането на определен рецептор – Gucy2c, в тези клетки увеличава производството на допамин. Сега те искат да създадат нови молекули, които да активират рецептора и да са подходящи за разработване като лекарство.
Изследователите комбинират структурна информация за рецептора и известни начини на свързване на молекулите с генеративен изкуствен интелект и симулации на молекулярната динамика. Така подбират най-перспективните кандидати според тяхната активност, стабилност и поведението им в биологична среда.
Следващата стъпка е избраните молекули да бъдат синтезирани и изследвани в лаборатория. Въз основа на резултатите учените ще ги променят и оптимизират, докато достигнат до няколко перспективни кандидата за по-нататъшно разработване.
Подходът има и друга потенциално предимство. Според изследователите увеличаването на производството на допамин може не само временно да облекчава симптомите, но и да забавя загиването на самите допамин-произвеждащи клетки. Освен това целта е да се активират само тези клетки, което би могло да ограничи някои от нежеланите ефекти, свързани с леводопа.
Засега обаче става дума за ранен етап на разработване на потенциално лечение, а не за готова терапия. Предстои молекулите да бъдат създадени и тествани в лабораторни условия, преди да може да се прецени дали и доколко подходът е приложим при пациенти.
Проектът е на екип от учени от Университета в Амстердам, работещи в рамките на UvA MMD TechHub.
Коментари