Нов диагностичен подход за установяване на затлъстяването дава по-точна представа за здравните рискове и прогнозата в сравнение с използването само на индекса на телесната маса (ИТМ). Това показва международно изследване, ръководено от учени от Кралския колеж в Лондон (King’s College London) и публикувано в списание Nature.
Новата диагностична рамка, предложена от международна комисия на списание The Lancet Diabetes & Endocrinology през януари 2025 г., разграничава две състояния – клинично и предклинично затлъстяване.
При клиничното затлъстяване излишната мастна тъкан вече нарушава функциите на органите или затруднява всекидневните дейности. При предклиничното затлъстяване количеството телесни мазнини е повишено и съществува риск от здравословни проблеми, но функциите на органите и на целия организъм все още са запазени.
За разлика от традиционната оценка, основана единствено на ИТМ, новият подход включва и измервания на обиколката на талията и съотношението талия-ръст. Те помагат за по-точно установяване на количеството и разпределението на мастната тъкан.
Изследователите анализират здравни данни от 844 108 възрастни в Китай, Великобритания, САЩ и Испания. Сравнението показва, че използването само на ИТМ може да пропусне хора с прекомерно количество телесни мазнини – до 8,6% от участниците в отделните изследвани групи. При други групи до 3,1% от хората са класифицирани неправилно като страдащи от затлъстяване.
Клиничното затлъстяване представлява между 23% и 31% от всички случаи на затлъстяване. То е свързано със значително по-висок риск от смърт, докато при предклиничното затлъстяване повишението на риска е по-умерено.
Особено интересен е резултатът от проследяването на хората с предклинично затлъстяване. Между 77% и 91% от тях не развиват клинично затлъстяване в рамките на десет години.
Според авторите новата диагностична рамка може да подпомогне по-индивидуализирания подход към лечението и профилактиката. Така интензивността на медицинските грижи ще се съобразява не само с телесното тегло, но и с действителното отражение на излишната мастна тъкан върху здравето и индивидуалния риск.
Учените подчертават, че предклиничното затлъстяване не трябва нито автоматично да се третира като активно заболяване, нито да се смята за безобидно състояние.
Коментари