Учени от Университета в Гьотеборг, Швеция, установиха колко бързо в живия човешки мозък се образува тау-белтъкът – протеин, чиито патологични форми са ключов фактор за развитието на болестта на Алцхаймер. Изследването показва, че синтезът на нови молекули от този белтък отнема едва няколко часа, което дава възможност за по-прецизно проследяване на ранните промени при невродегенеративното заболяване.
В международното проучване изследователите анализират мозъчна тъкан от 18 пациенти със съмнение за идиопатична нормотензивна хидроцефалия, на които предстои операция за поставяне на шънт за отвеждане на излишната течност от мозъка.
Преди хирургичната интервенция част от участниците получават белязан с въглерод-13 левцин – аминокиселина, която се включва в новообразуваните белтъци. По този начин учените успяват да проследят скоростта на техния синтез с помощта на съвременни образни и протеомни методи.
Резултатите показват, че новообразуван тау-белтък може да бъде засечен приблизително три часа след въвеждането на белязаната аминокиселина, а изчисленият му период на полуобмен е около 34 дни. За разлика от него, амилоидните плаки – характерни отлагания на бета-амилоид в мозъка при болестта на Алцхаймер, показват значително по-бавен обмен.
Учените установяват и натрупване на фосфорилиран тау-217 (p-tau217) във и около амилоидните плаки. Този вариант на белтъка е утвърден биомаркер за болестта на Алцхаймер, който може да бъде измерван в кръвта.
Според изследователите по-доброто разбиране на различната динамика на тау и бета-амилоида може да помогне при оценката на ефекта от бъдещи терапии и при определянето кога промените в мозъка биха могли да бъдат установени чрез изследване на кръв или цереброспинална (гръбначномозъчна) течност.
Резултатите от проучването са публикувани в списание Nature Communications. Авторите подчертават, че изводите им трябва да бъдат потвърдени в по-мащабни клинични изпитвания, тъй като настоящият анализ обхваща малък брой участници, които не са подбрани въз основа на поставена диагноза болест на Алцхаймер.
Коментари